О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 13.01.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети януари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4304 от 2008 година,образувано по описа на І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. С. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 14.05.2008г. по гр.д. №1921/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че съществените материалноправни въпроси по приложението на разпоредбите на чл.193 и чл.195 КТ са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,решавани са противоречиво от съдилищата и за от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С приложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са представени решение №10/03.06.1994г. по гр.д. №825/1993г. на ІІІ ГО на ВС,решение №341/26.04.1995г. по гр.д. №1627/1994г. на ІІІ ГО на ВС,решение №1112/19.10.1999г. по гр.д. №759/1998г. на ІІІ ГО на ВКС,решение №204/17.04.2003г. по гр.д. №2941/2001г. на ІІ ГО на ВКС и решение №157/08.01.2008г. на САС, ГК,1 състав,постановено по реда на §2,ал.4 ПЗР на ГПК, обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г.
Постъпил е отговор от ответника О. В. ,в който обаче не се изразява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В изложението по чл.294,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че по въпроса за приложението на чл.195 КТ и по специално достатъчно ли е в заповедта за уволнение да се посочи докладната записка на прекия ръководител,в която са посочени конкретни нарушения на трудовата дисциплина,времето и мястото на извършването им или тези факти и обстоятелства следва да бъдат изрично посочени в заповедта,въззивният съд се е произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС,както и че е налице противоречива практика на съдилищата и въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В представените с изложението решения обаче визираният от касатора въпрос не е обсъждан. Прието е,че заповедта за уволнение трябва да съдържа фактите,на които се основава административното ръководство на предприятието,даващи основание да се прекрати трудовия договор като се посочи същността на нарушението, както и кога и къде е извършено,но наличието на докладна записка,която е посочена в заповедта и съдържа изложение на тези факти и обстоятелства не е обсъждано. По този въпрос обаче действително е налице константна практика на ВКС,съгласно която заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде мотивирана и чрез препращане към докладна записка,изходяща от прекия ръководител,в която са посочени както нарушението и нарушителят,така и кога и къде същото е било извършено. Правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение досежно приложението на чл.195 КТ съответствуват на константната практика на ВКС,поради което следва да се приеме,че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението се поддържа,че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата,тъй като изразените в решението на първоинстанционния съд и в решението на въззивния съд съображения са различни. В подобна хипотеза обаче не е налице противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. По смисъла на тази разпоредба може да се приеме,че един въпрос се решава противоречиво от съдилищата само ако са налице влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Поддържа се също така,че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.195 КТ обаче не е неясна,нито изисква тълкуване доколкото по приложението и е налице изобилна съдебна практика,поради което следва да се приеме,че соченото в изложението основание за допускане на касационното обжалване не е налице.
В изложението се поддържа също така,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС и по приложимостта на разпоредбата на чл.193 КТ и по-специално по въпроса достатъчно ли е да е налице писмено изложение,изходящо от служителя,в което той оспорва верността на отправените към него обвинения за извършване на дисциплинарно нарушение,за да се приеме,че от него по реда на чл.193 КТ са били искани обяснения и е бил уведомен за образуваното срещу него дисциплинарно производство. Този въпрос обаче не е съществен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,тъй като изводът на въззивния съд по приложението на разпоредбата на чл.193 КТ не е основан само на наличието на изходящо от уволнения служител писмено изявление, касаещо отправените към него обвинения за извършено нарушение на трудовата дисциплина,но и на констатациите,че в съответствие с изискването на чл.193 КТ е бил поканен да даде обяснения по повод на тези обвинения.
Правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение досежно посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси съответствуват на константната практика на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата. Спазването на изискванията на чл.193 и чл.195 КТ се преценява винаги на основата на представените по делото доказателства и в този смисъл въпросът за основателността на предявените по реда на чл.344 КТ искове може да бъде различно разрешен на основата на различни фактически констатации,което обаче не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Тези въпроси,както вече беше отбелязано,не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1, т.3 ГПК, поради което настоящият състав приема,че посочените от касатора основания за допускане на постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.290 и сл. ГПК въззивното решение,постановено на 14.05.2008г. по гр.д. №1921/2007г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от Д. Б. С. касационна жалба вх. № 29889/02.07.2008г.
Председател:
Членове: