О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 24.02.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 75 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №178,постановено на 21.04.2008г. по ч.гр.д. №350/2008г. и поправено по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./ Великотърновският окръжен съд е оставил без уважение като неоснователна подадената от Н. С. Н.,Паунка Н. Ц. и Р. Н. С. частна жалба против определение №118/25.02.2008г. на Горнооряховския районен съд,с което производството по гр.д. №1749/2997г. е прекратено поради недопустимост на предявения установителен иск с правно основание чл.109а ЗС.
Определението е обжалвано от Н. С. Н.,Паунка Н. Ц. и Р. Н. С. ,които поддържат,че същото е неправилно,тъй като разпоредбата на чл.109а ЗС не установява ограничение,че такъв иск може да бъде предявен за установяване на граница само между неурегулирани поземлени имоти. Като основание за допускане на касационно обжалване сочат разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,като твърдят,че спорният въпрос дали разпоредбата на чл.109а ЗС намира приложение и при определяне на граници между урегурилани поземлени имоти е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,доколкото същата не съдържа посоченото от въззивния съд ограничение и по въпроса липсва практика на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът О. Г. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване,тъй като в обжалваното определение въззивният съд се е съобразил с трайната съдебна практика, съдържаща се в определение №739/20.11.2003г. по ч.гр.д. №611/2003г. на ВКС и решение №1799/18.11.2002г. по гр.д. №2126/2001г. на ВКС. Излага съображения и за неоснователността на жалбата.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища,в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,т.е. по въпрос,който касае приложението на нов закон или правна норма,която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която липсва съдебна практика,респ. казусът сочи на необходимост от промяна в поддържаното от досегашната практика становище. В случая нито една от тези хипотези не е налице.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че разпоредбата на чл.109а ЗС е приложима единствено при спор или необходимост от определяне на граници между два съседни неурегулирани имота. При спор или установяване на граници по отношение на урегулирани поземлени имоти,какъвто е конкретният казус,редът е регламентиран в ЗУТ и ЗКИР.
Досежно приложното поле на разпоредбата на която се е позовал въззивният съд,а именно чл.109а ЗС е налице константна съдебна практика на ВКС, съгласно която предявяване по общия исков ред на претенция за определяне на граници между съседни недвижими имоти е допустимо само ако тези имоти не са урегулирани,тъй като границите на урегулираните имоти се определят по административен ред в съответния регулационен план. Исканията за поправяне на грешка в кадастралната основа се разглеждат по административен ред,като по общия исков ред се разрешават само свързаните с тези искания спорове за материално право, т.е. за принадлежност на право на собственост върху недвижим имот. Въззивният съд се е съобразил изцяло с константната съдебна практика при постановяване на обжалваното определение и както вече беше отбелязано,нормата на чл.109а ЗС не се нуждае от тълкуване, поради което настоящият състав приема,че соченото в частната жалба основание за допускането на касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №178, постановено на 21.04.2008г. по ч.гр.д. №350/2008г. по описа на Великотърновския окръжен съд,поправено по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./ с определение от 13.05.2008г. по подадената от Н. С. Н.,Паунка Н. Ц. и Р. Н. С. частна жалба вх. №5624/09.05.2008г.
Председател:
Членове: