О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1149
София, 18.12.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1122 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Я. М. Я. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 05.06.2009г. по гр.д. №142/2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса следва ли да бъде обсъдено направено възражение за придобивна давност от въззивния съд и по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, по които въпроси е налице противоречива практика / с оглед представените с изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК решения на ВКС/.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба К. П. К. и М. П. Б. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират заплащане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 05.06.2009г. по гр.д. №142/2009г. Варненският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което Я. М. Я. е осъден да предаде на К. П. К. и М. П. Б. владението върху имот №1300,находящ се в гр. В.,землището на кв. Владиславово, м.”М”,кад.район 501,целият с площ от 524кв.м. на основание чл.108 ЗС.
Прието е,че с решение №301/30.03.1995г. на ПК-Варна на К. П. и М. П. ,като наследници на К. И. П. ,е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива с площ 4 дка,находяща се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ,което легитимира същите като собственици на имота-решението отговаря на всички изисквания на ЗСПЗЗ в редакцията му към датата на постановяването му.
Прието е,че не е установено ответникът по предявения иск като бивш ползувател да е придобил собствеността по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ след заплащане стойността на земята на нейния собственик,поради което е прието,че владее имота без основание.
Поставя се въпросът длъжен ли е въззивният съд да обсъди направено по делото възражение за придобивна давност,като в подкрепа на твърдението за наличие на противоречива практика по така поставения въпрос с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №636/04.12.2003г. на ВКС,І ГО по гр.д. №144/2003г.,в което е прието,че възражението за изтекла придобивна давност на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот може да бъде уважено само доколкото са налице елементите на фактическия състав на чл.79,ал.1 ЗС по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при пълно и пряко доказване,като съдът е длъжен да обсъди това възражение.
Безспорно така поставеният въпрос касае едно от основните възражения,посредством които ответникът по предявен ревандикационен иск организира защитата си. Трайна е и практиката на съдилищата,че съдът е длъжен да обсъди възражението,но само доколкото подобно възражение е било направено до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция,в който смисъл са и дадените в ТР №1/2000г.,т.6 на ОСГК на ВКС указания по приложението на ГПК/отм./. Ако обаче подобно възражение не е било своевременно направено /както в настоящия случай/ този въпрос не касае изводите на въззивния съд и извършените от него съдопроизводствени действия,които обуславят крайния изход на правния спор и поставянето му на разглеждане в производство по чл.288 ГПК не би могло да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,доколкото принципното поставяне на различни материалноправни или процесуалноправни въпроси,които биха имали значение при разрешаването на други правни спорове,вкл. и такива,които имат принципно значение за определен вид дела,но не попадат в предмета на разглеждане по конкретното дело,не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Поставя се и въпросът длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност. Наличието на трайна практика на ВС и ВКС,че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност обаче само по себе си не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,ако не е поставен конкретен въпрос,касаещ приложението на определена процесуалноправна или материалноправна норма,които въззивният съд да е приложил в противоречие с тази трайна практика при обсъждането на доказателствата или при формирането на правните си изводи. При липса на подобно уточнение изложените твърдения сочат на оплакване за неправилност на решението по смисъла на чл.281 ГПК.
Поставените с изложението въпроси не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,като с оглед изхода на спора съгласно разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК на ответниците по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 500лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 05.06.2009г. по гр.д. №142/2009г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от Я. М. Я. касационна жалба вх. №23999/13.07.2009г.
ОСЪЖДА Я. М. Я. да заплати на К. П. К. и М. П. Б. сумата 500лв. /петстотин лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: