О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 10.04.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шести април през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 85 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Ч. и Й. П. Ч. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 23.06.2008г. по гр.д. №255/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,които също така са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се,че е налице противоречие с постоянната практика на ВКС,в подкрепа на което се сочи решение №761/03.08.2000г. на ІV ГО на ВКС,постановено по гр.д. №2025/1999г.
Ответницата по касационна жалба К. Т. Б. не изразява становище досежно наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 23.06.2008г. по гр.д. №255/2007г. Варненският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което Т. Д. Ч. и Й. П. Ч. са осъдени да предадат на К. Т. Б. владението на ПИ №835 по плана на гр. В.,м.”Б” от 1990г. с площ от 1004кв.м.
Прието е,че К. Т. се легитимира като собственик на процесния имот с решение №330/07.11.1995г. на ПК- В. ,с което правото на собственост й е възстановено в качеството й на наследник на К. Г. Б. ,която е притежавала собствеността върху този имот преди образуването на ТКЗС. Прието е,че не е установено Й. и Т. Ч. да ползуват имота на правно основание,тъй като не са имали правото да придобият собствеността по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ-построената в имота барака не отговаря на изискванията на закона. Същата не представлява сграда по смисъла на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ с оглед разпоредбата на §1в,ал.3,т.3 ДР на ППЗСПЗЗ.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя въпросът допустимо ли е предявяване на осъдителен иск,ако към решението на ПК /сега ОСЗ/ липсва скица,както и дали в подобна хипотеза може да се приеме,че фактическият състав по възстановяване на собствеността е завършен и може да се приеме,че ползуващите се от решението на ПК/сега ОСЗ/ лица се легитимират като собственици на имота. Поддържа се,че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС,като в този смисъл се сочи решение №761/03.08.2000г. на ІV ГО на ВКС,постановено по гр.д. №2025/1999г.
На първо място следва да се отбележи,че предмет на разглеждане в производството по гр.д. №2025/1999г. на ВКС,ІV ГО е била съвършенно различна хипотеза,при която наследниците на лице,което е притежавало имота преди образуване на ТКЗС са продали този имот без да е било провеждано производство по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,с оглед на което съдът е приел,че посредством производството по възстановяване на собствеността внесеният в ТКЗС имот отново бива индивидуализиран и тъкмо това е целта на производството по ЗСПЗЗ, каквато е и константната практика на ВКС-за да се приеме,че производството по възстановяване на собствеността е приключило е необходимо заявеният за възстановяване имот да бъде надлежно индивидуализиран като обект на право на собственост към настоящия момент съобразно установените в ЗСПЗЗ правила. Не във всички случаи обаче индивидуализацията на имота се извършва само и единствено посредством издаването на скица,заверена от ПК/сега ОСЗ/. Съгласно константната практика на ВКС индивидуализацията се извършва посредством изискванията на действуващата към момента на издаване на решението на ПК/сега ОСЗ/ редакция на ЗСПЗЗ,както е приел и въззивният съд в обжалваното решение- ако имотът е индивидуализиран в решението на ПК чрез посочване на номер по кадастралния план,вкл. и по действуващия към момента на постановяване на решението,същият е надлежно индивидуализиран с оглед целта на реституционния закон.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя и въпроса допустимо ли е предявяване на иск за предаване на владение преди влязъл в сила план на новообразуваните имоти,ако правото на ползувателя не е било оспорено по реда на §4и ПЗР на ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по §35 ЗИД ПЗР на ЗСПЗЗ/ДВ.бр.97/1998г./, като се поддържа,че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На първо място следва да се отбележи,че разпоредбата на §4и ПЗР на ЗСПЗЗ в случая не намира приложение,тъй като от страна на наследника на лицето,което е притежавало правото на собственост върху имота преди образуване на ТКЗС не се навеждат доводи за нарушение на нормативни актове,използуване на партийно или служебно положение или злоупотреба с власт при предоставяне правото на ползуване,нито подобни доводи са били разглеждани от въззивния съд. Съгласно константната практика на ВКС претендиращото правото на собственост въз основа на решение на ПК /сега ОСЗ/ лице може да оспори не само акта,с който е предоставено право на ползуване върху имота по реда на §4и ПЗР на ЗСПЗЗ,но и наличието на предпоставките за придобиване на собствеността от ползувателя по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ,като в последния случай оспорването не е ограничено със срок. С оглед естеството на направеното оспорване и формирания от съда извод за неговата основателност съответно следва да бъде разгледан и въпросът дали наличието на влязъл в сила план на новообразуваните имоти ще следва да се приеме за абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на осъдителния иск за предаване на владението. В настоящия случай хипотезата на §4и ПЗР на ЗСПЗЗ не е налице,а правото на ползувателите да придобият собствеността е отречено по причина,че не са налице предпоставките за това по смисъла на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ,с оглед на което поради липса на противопоставими на ползуващото се от решението на ПК/сега ОСЗ/ лице права обстоятелството дали е налице влязъл в сила план на новообразуваните имоти е ирелевантно и съответно поставеният в изложението въпрос не може да се приеме за съществен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя и въпросът как следва да бъде определен началният момент,от който платилите цената ползуватели могат да се позовават на владение,което да води до придобиване на имота по давност,като се поддържа,че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В производството по настоящето дело обаче ответниците по предявения иск не са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност и така формулираният в изложението въпрос не е бил поставен на разглеждане. Същият следователно не е съществен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като неговото разрешаване в една или друга насока не би могло да обуслови крайния извод за основателността на поддържаната от касаторите теза.
Поставя се и въпросът за разпределяне на доказателствената тежест при предявен ревандикационен иск досежно обстоятелството кой упражнява фактическата власт върху имота,като се поддържа,че този съществен процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбите на чл.127 ГПК/отм./ и на приложения в настоящия случай чл.114,ал.3 ГПК/отм./ обаче не са неясни,не се нуждаят от тълкуване и са приложени от въззивния съд в съответствие с константната практика на ВКС.
По изложените по-горе съображения следва да се приеме,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – по разгледаните в производството съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие с константната практика на ВКС,като допускането на касационното обжалване по тези въпроси не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.06.2008г. по гр.д. №255/2007г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от Т. Д. Ч. и Й. П. Ч. касационна жалба вх. № 33799/06.08.2008г.
Председател:
Членове: