О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1077
София, 26.11.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1026 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Х. от с. П.,Община Сатовча срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 09.06.2009г. по гр.д. №96/2009г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса следва ли при спор за материално право да се изследва и приложението на предшествуващите регулационни планове,както и по въпроса дали парцелните граници следва да се имат предвид ако регулацията не е приложена и не следва ли да намерят приложение разпоредбите на §6 и §8 ПЗ на ЗУТ.
Ответниците по касационна жалба К. Н. Х. и Д. Ю. И. не изразяват становище досежно наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане по делото е предявен от Д. Ю. И. иск за предаване владението върху част от недвижим имот ипо реда на чл.108 ЗС и за премахване на незаконно построена ограда по реда на чл.109 ЗС.
С обжалваното решение,постановено на 09.06.2009г. по гр.д. №96/2009г. Окръжен съд-Благоевград,действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която Д. Ю. И. е признат за собственик на парцел ****,кв.22,пл. №163 с площ от 414 кв.м. по плана на с. П. от 1993г. и Н. А. Х. и К. Н. Х. са осъдени да предадат на Д. Ю. И. владението върху 30кв.м. от североизточната част на имота и да премахнат изградената от тях масивна ограда в североизточната част.
Прието е,че Д. Ю. е собственик на УПИ * в кв.22 по плана на с. П.,а ответниците владеят съседния УПИ *. По регулационния план на селото от 1978г. част от имота на Д. Ю. е придадена към имота на Н. А. ,но с влязъл в сила план от 1993г. спорната част е отразена като част от имота на Д. Ю. и съответно понастоящем представлява част от този имот както по кадастър,така и по регулация,тъй като параметрите на регулационния план определят и обема на правото на собственост докато той не бъде изменен.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че съдът се е произнесъл в противоречие с дадените в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС указания по приложението на чл.32 ЗТСУ/отм./ по въпроса следва ли при спор за материално право да се изследва и приложението на предшествуващите регулационни планове.
Поддържаната от касатора теза обаче не може да бъде споделена.
ТР №3/1993г. на ОСГК на ВКС разглежда въпроса кога дворищнорегулационният план следва да се счита приложен,както и за понятието “приложен план” по смисъла на чл.32,ал.1,т.5 ЗТСУ/отм./ с оглед наличието на предпоставките за изменение на плана на това основание. В случая обаче не е предявен иск за поправка на грешка в кадастралната основа,а претенция за предаване владението на част от имот в границите,очертани от ПУП /дворищнорегулационен план/,поради което даденото в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС разрешение не може да намери приложение.
Поддържа се също така,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване с оглед въпроса за приложението на разпоредбите на §6 и §8 ПР на ЗУТ. Такъв въпрос обаче въззивният съд в обжалваното решение не е разглеждал,тъй като е прието,че регулацията е приложена и доводите на ответниците по предявения иск сочат на наличие на грешка в кадастралната основа,за която обаче не е установено да е била поправена по предвидения в ЗТСУ/отм./,респ. в ЗКИР ред. Сочените от касатора въпроси касаят производство по констатиране наличие на грешка в кадастралната основа,но не и предмета на настоящия правен спор,поради което следва да се приеме,че доколкото не касаят естеството на разгледания от въззивния съд правен спор не биха могли да обусловят и наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 09.06.2009г. по гр.д. №96/2009г. по описа на Окръжен съд-Благоевград по подадената от Н. А. Х. касационна жалба вх. № 2248/09.07.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: