О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 22.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 301 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Т. К. Т. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 08.04.2008г. по гр.д. №1007/2007г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд с обжалваното решение се е произнесъл по иск,различен от предявения,както и че в противоречие с практиката на ВКС е прието,че свидетелските показания не следва да бъдат обсъждани,въпреки,че е установено,че изискуемите от разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства не се съхраняват. Така визираните въпроси касаят правомощията на въззивния съд като инстанция по същество,както и предмета на доказване и доказателствените средства в производство по признаване право на възстановяване на собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ с оглед разпоредбата на чл.134 ГПК/отм./. Навеждат се и доводи за неправилност на решението на въззивния съд,които съставляват оплаквания по съществото на правния спор.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 08.04.2008г. по гр.д. №1007/2007г. Варненският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция ,е отменил решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено по отношение на ОСЗГ-гр. Долни Чифлик и О. Д.,че наследниците на К. Т. Д. ,починал на 19.05.2003г. имат право да възстановят собственост върху лозе с площ 1.9дка,находящо се в землището на гр. Б.,м.”И”/сега “Ч”,при стари граници:Стоян Н. Т. ,Димитър Д. А. , Г. С. В. ,Апостол Т. ,път,придобит от наследодателя чрез изтекла в негова полза придобивна давност, осъществявайки фактическа власт с намерение за своене в периода 1937г.-1958г. и вместо това е отхвърлил иска,предявен от Т. К. Т. на основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ като неоснователен. Прието е,че предмет на спорното правоотношение е този имот,като с молба от 15.12.2005г. е уточнено,че границите към момента на отчуждаването на имота са : С. Н. Т. ,Димитър Д. А. и Г. С. В. Прието е,че от представените по делото писмени доказателства не се установява наследодателят К да е притежавал процесния имот,нито да го е придобил чрез упражняване на фактическа власт в периода 1937г.-1958г. Прието е,че свидетелските показания не представляват годно доказателство за установяване правото на собственост според актуалната редакция на разпоредбата на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ,обн. ДВ.бр.13/2007г.,поради което не следва да се кредитират. Прието е също така,че тези показания не са и достатъчни за установяване периода на владение,тъй като видно от възрастта на свидетелите те нямат впечатления от началния момент на владение,твърдян от ищеца /1937-1938г./,а установяват факти,датиращи от 1940-1946г.
По първия поставен от касатора въпрос досежно правомощията на въззивния съд като инстанция по същество,практиката на ВКС е константна. Приема се,че съдът е длъжен да се произнесе по спорния предмет,т.е. да разгледа претенцията именно за посочения от предявилото иска лице имот. В случая не може да се приеме,че е налице разрешаване на този въпрос в противоречие с константната практика на ВКС-съдът се е произнесъл в съответствие с тази практика именно по заявената претенция така,както същата е била уточнена от ищеца с негови молби от 07.12.2005г. и 15.12.2005г. и това изрично е посочено в обжалваното решение при определяне на спорния предмет и естеството на заявената претенция.
Константна е и практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.134,ал.1 ГПК/отм./. Приема се,че ако писмените доказателства,с които следва да бъде установено правото на собственост са изгубени или унищожени не по вина на страната,то за установяването на релевантните за спора факти могат да бъдат ангажирани и свидетелски показания. Предмет на доказване обаче и в този случай следва да бъде принадлежността на правото на собственост,т.е. и придобивният способ. В случая не е налице разрешаване на така поставения въпрос в противоречие с константната практика на ВКС-в решението си въпреки че е изразил становище,че принадлежността на правото на собственост според актуалната редакция на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ може да се доказва само с писмени доказателства,съдът е обсъдил и събраните по делото гласни доказателства,но е приел,че същите не са достатъчни за установяване периода на владение. Принципно становище,с което възможността за установяване придобиването и принадлежността на правото на собственост със свидетелски показания в обжалваното решение не е изразена.
Останалите,посочени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси представляват оплаквания за неправилност по същество,аналогични със сочените в касационната жалба и не представляват такива въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,които биха могли да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 08.04.2008г. по гр.д. №1007/2007г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от Т. К. Т. касационна жалба вх. №23481/23.05.2008г.
Председател:
Членове: