О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 932
София, 15.10.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 816 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. М. срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 18.12.2008г. по гр.д. №186/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи,че съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на иска по чл.13,ал.8 ЗВСГЗГФ в противоречие с практиката на ВКС по аналогичната разпоредба на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. С приложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са представени решение №1340/07.09.1994г. по гр.д. №1034/94г. на ІV ГО на ВС и решение №280/12.02.1995г. по адм.д. №2549/1994г. на ІІІ ГО на ВС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. Д. Д. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване и разглеждането й по същество обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 18.12.2008г. по гр.д. №186/2008г. Кюстендилският окръжен съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е прекратил производството поради недопустимост на предявения от Г. С. М. против С. Д. Д. иск с правно основание чл.13,ал.8 ЗВСГЗГФ за признаване за установено,че наследодателят й Х. Г. М. е бил собственик на недвижим имот,представляващ борова гора в землището на с. С.,община Кюстендил,м.”М” с площ от 5.2 дка преди национализацията на имота.
Прието е,че е налице нередовна искова молба-не е формулиран петитум за установяване принадлежността на правото на собственост към момента на национализацията,а искане за установяване на обстоятелства относно упражнявано владение от двамата наследодатели Х. М. и С. М. към предхождащ национализацията момент,а доколкото Х. М. е починал през 1930г.,то е невъзможно претенцията да касае съществуването на процесния имот в неговия патримониум в далеч по-късен момент. Дадени са указания за отстраняване на констатираните нередовности,същите не са отстранени, поради което съдът е приел,че производството по предявения иск следва да бъде прекратено.
Прието е също така,че предявеният иск е недопустим и по причина,че страните не спорят за собствеността върху един и същи имот-по реда на ЗВСГЗГФ със съответните заявления са претендирали реституция на различни имоти. И по двете преписки исканията са уважени, като е постановена реституция на претендираните гори в нови реални граници. Прието е,че спорът касае способа за определяне на реалните граници на двата имота,т.е. начина на индивидуализация на горите в реални граници,а не принадлежността на правото на собственост към момента на национализацията. Ответникът не е претендирал възстановяването на собствеността върху заявения от ищеца имот с твърдението,че същият е бил собственост на неговия наследодател към момента на образуване на ТКЗС,поради което липсва правен интерес от предявяването на този иск.
Следва да се отбележи,че основното съображение,поради което въззивният съд е приел,че производството по предявения от Г. М. иск следва да бъде прекратено е неизпълнението в определения срок на дадените от съда указания за отстраняване на констатираните по реда на чл.100 ГПК/отм./ нередовности на исковата молба. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не се навеждат доводи при формирането на този извод съдът да се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,нито се сочи такъв въпрос,по който да е налице противоречива практика на съдилищата,респ. който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В касационната жалба също не се съдържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в тази насока, което само по себе си сочи на липса на основание за допускане на касационно обжалване.
За пълнота на изложението следва да се отбележи,че не е налице и разрешаване на въпроса за допустимостта на предявения по реда на чл.13,ал.8 ЗВСГЗГФ иск в твърдения от касатора смисъл.
Тази разпоредба е аналогична на разпоредбата на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и дадените в ТР №1/1997г. указания досежно правната природа на иска и за предпоставките за неговата допустимост следва да намерят съответно приложение. Именно с тези указания въззивният съд изцяло се е съобразил в обжалваното решение като е приел,че правен интерес от предявяването на иск по чл.13,ал.8 ЗВСГЗГФ е налице само в хипотеза,при която е налице заявяване на същия имот за възстановяване и от ответника с твърдения,че този имот е принадлежал на неговия наследодател,респ. на самия ответник по иска,към момента на национализацията. Определянето на границите на имота при неговото възстановяване и свързаните с това спорове не са обусловени от принадлежността на правото на собственост към момента на национализацията. Поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,поради което настоящият състав приема,че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Кюстендилския Окръжен съд, постановено на 18.12.2008г. по гр.д. №186/2008г. по подадената от Г. С. М. касационна жалба вх. № 447/05.02.2009г
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: