О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
София, 24.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 360 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. М. А. от с. О.,община К. и по касационна жалба на Х. Г. Е. от гр. К. срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, постановено на 03.11.2008г. по гр.д. №62/2006г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от З. М. А. касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса следва ли искът по чл.108 ЗС да бъде уважен,ако по делото не е установено ответникът да владее имота. Поддържа се също така,че съдът се е произнесъл и по въпроса за правото на собственост и правото на ползуване,който засяга важен обществен интерес,с оглед на което е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В изложението към подадената от Х. Г. Е. касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за правното действие на вписването на решението,с което предварителен договор е обявен за окончателен,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационна жалба Й. К. Д. не изразява становище.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането им по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 03.11.2008г. по гр.д. №62/2008г. Кърджалийският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което З. М. А. и Х. Г. Е. са осъдени да предадат на Й. К. Д. на основание чл.108 ЗС владението на апартамент №16,находящ се на първия етаж във вход Б на жилищен блок №86 в кв.11 на гр. М..
Прието е,че Й. К. е придобил правото на собственост върху имота на основание решение №316 от 07.12.1999г. на Момчилградския районен съд по гр.д. №380/1990г.,с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на имота, сключен между Й в качеството му на купувач и З. М. А. в качеството на продавач. Това решение е произвело вещноправен транслативен ефект в отношенията между страните в момента на влизането му в сила /06.02.2000г./ и обвързва страните, независимо че е било вписано след установения в чл.115,ал.1 ЗС 6 месечен срок. Прието е,че вписването има единствено оповестително действие по отношение на трети лица относно разместването на вещните права върху имота,настъпило с постановяването му и влизането му в сила. С оглед на това е прието,че със сключения на 29.07.2003г. договор /н.а. №19,том ІІІ, н.д. №454/2003г./,с който З. М. А. е изразил воля да надари племенницата си Х. Г. Е. с процесния имот,З. М. А. не е могъл да извърши прехвърляне на собствеността,тъй като към този момент имотът е бил собственост на Й. К. ,вкл. и с оглед на обстоятелството,че с влязло в сила решение на Момчилградския районен съд договорът за дарение е обявен за недействителен по отношение на Й. К.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,подадено от З. М. А. са представени решение №2419/13.10.1960г. по гр.д. №3461/60г. на І ГО на ВС и решение №415/14.04.2003г. на ІV ГО на ВКС,в които е прието,че по иск по чл.108 ЗС е необходимо да се докаже,че ищецът е собственик на вещта,предмет на иска,че вещта се намира във владение на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание и при липса на една от тези предпоставки искът не може да бъде уважен,като се поддържа,че в противоречие с изразеното в тези решения на ВКС становище въззивният съд е уважил иска без да е установено,че ответникът владее имота.
Не може да се приеме,че въпросът за предпоставките за уважаването на иска по чл.108 ЗС е решен от въззивния съд в противопречие с практиката на ВКС,съдържаща се в цитираните решения,тъй като обжалваното решение не съдържа извод,че уважаването на иска по чл.108 ЗС е възможно дори да не е установено имотът да е собственост на ищеца или че не се владее от ответника. В съответствие с константната практика на ВКС въззивният съд е обсъдил наличието на всички предпоставки за уважаването на иска за предаване на владението по реда на чл.108 ЗС,като при обсъждането им се е ограничил само до направените оспорвания, касаещи ефекта на вписването. Поради това следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не е налице и предвиденото в чл.280,ал.1,т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване по втория поставен от касатора З. М. А. въпрос,а именно за правото на собственост и правото на ползуване.
Общо формулиран въпрос за правото на собственост и правото на ползуване без същият да бъде свързан с поставените на разглеждане по конкретно дело проблеми досежно придобивния способ,вещноправния му ефект и основанията за ползуване не може да бъде квалифициран като въпрос,който може да обуслови наличие на основание за допускане на касационното обжалване. По смисъла на чл.280,ал.1 ГПК наличие на подобно основание може да обуслови само онзи въпрос,който е поставен на разглеждане в конкретен правен спор в рамките на търсената правна защита на конкретно субективно право и от разрешаването на който зависи изхода на правния спор.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,подадено от Х. Г. Е.,се поддържа,че въпросът за правното действие на вписването на решение,с което един предварителен договор е обявен за окончателен е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК обаче е налице само ако на разглеждане е бил поставен въпрос,който касае приложението на нов закон или на правна норма,която е неясна и се нуждае от тълкуване или са налице обстоятелства, обуславящи наличие на основание за промяна на константната практика на съдилищата по този въпрос. В случая нито една от тези хипотези не е налице.
Разпоредбата на чл.115 ЗС,както и разпоредбата на чл.114,буква “б” ЗС не са неясни,нито е налице основание за промяна на установената практика по приложението им. Следва да се отбележи също така,че по въпроса за противопоставимостта на трети лица на вписването на решение,с което един договор за продажба на недвижим имот е обявен за окончателен е налице изобилна съдебна практика,като този въпрос се решава винаги на основата на конкретната фактическа обстановка по делото и в този смисъл общо формулираният въпрос за правното действие на вписването не може да се разглежда като обуславящ наличие на основание за допускане на касационно обжалване в поддържания от касатора смисъл.
Не е налице противоречиво разрешаване на поставения от З. М. А. въпрос,нито е налице произнасяне по въпроси,които да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,поради което следва да се приеме,че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Кърджалийския окръжен съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 03.11.2008г. по гр.д. №62/2006г. по описа на Кърджалийския окръжен съд по подадената от З. М. А. касационна жалба вх. № 161/09.12.2008г. и по подадената от Х. Г. Е. касационна жалба вх. №162/10.12.2008г.
Председател:
Членове: