О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
София, 16.09.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 707 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. С. /Костова/ от гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 29.12.2008г. по гр.д. №3069/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос по приложението на чл.292,ал.2 ЗЗД, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и по въпроси,касаещи приложението на чл.108 ЗС и правомощията на въззивната инстанция,за които се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба И. П. А. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
На касационно обжалване подлежат съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК само онези въззивни решения,в които съдът се е произнесъл по матералноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото, т.е. по въпрос,който касае приложението на нов закон или на правна норма,която е неясна и се нуждае от тълкуване или са налице обстоятелства,обуславящи наличие на основание за промяна в константната практика на съдилищата. В случая по първия поставен от касатора въпрос нито една от тези хипотези не е налице.
Предмет на разглеждане по делото е предявен от И. П. А. против И. Н. С. /Костова/ ревандикационен иск.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставят въпросите за правното действие на договора за поръчка и за вещноправният му ефект при липса на отчетна сделка /настъпва ли вещноправният ефект при договора за поръчка,в който е предвидено довереникът да извърши възложената правна сделка от свое име,но за сметка на доверителя,когато не е извършена отчетна сделка/,за които се поддържа,че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпросите се поставят с оглед на обстоятелството,че между страните през 1992г. е сключен договор за поръчка,въз основа на който И. Н. С. /Костова/ е придобила на свое име процесните недвижими имоти по поръчка на И. П. А.,като последваща отчетна сделка помежду им не е била сключена.
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е осъдил И. Н. С. /Костова/ да предаде на И. П. А. владението на апартамент №49,находящ се в гр. С.,ж.к.”Л”, бл.810,вх. В и на апартамент №70,находящ се в гр. С.,ж.к.”Л”, бл.432,вх. В. Прието е,че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по силата на сключен на 16.09.1992г. договор за поръчка,по силата на който И. С. се е задължила да закупи от свое име и за сметка на И. А. процесните имоти. Прието е,че договорът е подписан от страните и в изпълнение на задълженията по него И. С. е закупила имотите на 16.09.1992г. и тъй като договорът е сключен в предвидената от закона форма съобразно изискванията на чл.292,ал.2 ЗЗД и предвид неговият предмет предявеният иск е основателен,тъй като в отношенията между страните по договора правото на собственост принадлежи на И. А. Прието е,че И. С. владее имотите,тъй като е предоставила ползуването на своите деца и на наематели,от които събира наем,а апартамент №70 ползува лично.
На първо място следва да се отбележи,че сочените от касатора теоретични разработки касаят отношенията между довереника,респ. доверителя по договора за поръчка и третите лица,страни по сключената в изпълнение на договора за поръчка сделка,но не и отношенията между довереника и доверителя по повод придобитите на името на довереника за сметка на доверителя права. Отношенията между довереника и доверителя за уредени в разпоредбата на чл.292,ал.2 ЗЗД,която предвижда,че ако довереникът действува от свое име,правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права в отношенията между довереника и доверителя,както и по отношение на трети недобросъвестни лица се смятат за права на доверителя. Тази разпоредба е ясна,по категоричен начин сочи кому принадлежат правата,придобити на името на довереника по сключената в изпълнение на договора за поръчка сделка в отношенията между довереника и доверителя и не се нуждае от тълкуване. Не е налице противоречива практика на съдилищата по нейното приложение,нито сочените от касатора теоретични разработки обуславят наличие на основание за промяна в практиката,респ. основание за различно тълкуване на тази разпоредба от даденото по настоящето дело,поради което по така поставения въпрос касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК не следва да се допуска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя и въпросът налице ли са предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС когато не е установено по безспорен начин владението от страна на ответника по предявения иск върху процесните имоти като се поддържа,че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на тезата си касаторът сочи определение №53/30.10.2008г. по гр.д. №2482/2008г. на ІІ ГО на ВКС,решение №381/08.06.2007г. по гр.д. №212/2006г. на ІV ГО на ВКС,решение №543/10.07.2007г. по гр.д. №253/2006г. на ІІІ ГО на ВКС и решение №4048/03.10.2006г. по гр.д. №1062/2005г. на ВКС,в които се приема,че за успешното провеждане на иска по чл.108 ЗС необходимо условие е ищецът по безсъмнен начин да установи правата си на собственик,както и че ответникът държи или владее вещта без правно основание. Противоречиво разрешаване на поставения в изложението въпрос обаче в случая не е налице. Въпросът е решен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС,съгласно която ако ответникът по иска държи имотите чрез трети лица,то той упражнява владение по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя и въпросът за правомощията на въззивната инстанция при направено пред въззивния съд възражение за погасителна давност,като се поддържа,че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Указания за правомощията на въззивната инстанция при направено пред нея правопогасяващо възражение са дадени в т.6 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС-възражение за изтекла погасителна или придобивна давност могат за се правят за пръв път пред въззивната инстанция,за да се избегне преклудиращото действие на силата на присъдено нещо в решението по отношение на тези отбранителни средства. В случая обаче така поставеният от касатора въпрос не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, както се поддържа в изложението,тъй като възражението за погасителна давност е направено в производството пред първоинстанционния съд,а не във въззивното производство.
И доколкото съдът е обвързан от сочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК основания за допускане на касационното обжалване и то в поддържания от касатора смисъл настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основания.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 29.12.2008г. по гр.д. №3069/2007г. по описа на Софийски градски съд,ІV-Г въззивен състав по подадената от И. Н. С. касационна жалба вх. № 6943/18.02.2009г.
Председател:
Членове: