О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София, 25.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 537 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. Х. от гр. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 21.07.2008г. по гр.д. №96/2007г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд доказателствата по делото не са обсъдени в тяхната съвкупност,вкл. съдебно-техническите експертизи,както и че в противоречие с практиката на ВКС е разрешен въпросът за приложимата редакция на разпоредбата на чл.39 ЗПИНМ /отм./. В подкрепа на поддържаната теза сочи решение №3450/09.04.2003г. на ВАС,постановено по адм.д. №1173/2002г.
Ответникът по касационна жалба О. Б. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил иска,предявен от Е. В. Х.,Мира В. К. ,Валентин С. Д. ,Даниела С. Г. ,Кирка Д. П. , М. К. К. и М. Д. В. против О. Б. за признаване за установено,че като наследници на В. С. Д. и С. С. Д. притежават но наследство и реституция правото на собственост върху 2/3 ид.части от 748/2644 ид.части от поземлен имот с пл. №9325 в кв.9 и 9а по плана на ІІІ-ти микрорайон на гр. Б.,целият с площ от 2644кв.м.,незастроен.
Прието е,че притежаваният от наследодателите имот е изцяло отчужден по реда на ЗПИНМ/отм./ за мероприятия по улично-регилационния план,одобрен и влязъл в сила през 1955г.,тъй като още през 1955г. е проведено отреждане на имота за мероприятия “градина”,”улица” и “Дворец на пионерите”,с което имотът е отчужден,като за целия имот е заплатено и обезщетение.
Поддържаната от касатора теза за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК не може да бъде споделена на първо място по съображения,че наведеният в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК довод,касаещ начина на обсъждане на доказателствата от въззивния съд, представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК,а не основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,доколкото поставя на разглеждане въпроса за правилността на постановеното от въззивния съд решение,а не сочи на процесуален въпрос,който въззивният съд да е разрешил в противоречие с практиката на ВКС.
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК,каквато е поддържаната от касатора теза,в подадената касационна жалба и приложеното към нея изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се съдържат съображения за разрешен в противоречие с практиката на ВКС въпрос по приложението на определена материалноправна или процесуалноправна норма. Разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК предвижда допускане на касационно обжалване с оглед поставени на разглеждане принципни въпроси,свързани с необходимостта от преодоляване на противоречива съдебна практика,а не с оглед наличието на конкретни пороци на обжалваното решение, водещи до неговата неправилност поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост,които съставляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК. Предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове.
На второ място следва да се отбележи,че соченото от касатора решение,постановено от ВАС по адм.д. №1173/2002г. не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК,тъй като тази разпоредба визира само разрешаване на въпроси по приложението на материалния или процесуалния закон в противоречие с практиката на ВКС.
Поставеният от касатора въпрос за приложимостта на редакцията на чл.39 ЗПИНМ,обн. Изв.бр.54/1956г. също не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК,тъй като съгласно константната практика на ВКС ако дължимото обезщетение е било изплатено, обстоятелството коя редакция на разпоредбата на чл.39 ЗПИНМ/отм./ е действувала към момента на отчуждаването е ирелевантно. Изводът на въззивния съд за приложимия при отчуждаването на имота,а оттам и за приложимия при възстановяване на собствеността закон напълно съответствува на практиката на ВКС,с оглед на което следва да се приеме,че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.07.2008г. по гр.д. №96/2007г. по описа на Окръжен съд-Благоевград по подадената от Е. В. Х. касационна жалба вх. № 2738/27.08.2008г.
Председател:
Членове: