О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1072
София, 25.11.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1014 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. Д. И. от гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд по допускане на делбата, постановено на 26.03.2009г. по гр.д. №2882/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и при наличие на противоречива практика по въпросите за възможностите за оборване на презумпцията за съвместен принос, визирана в разпоредбата на чл.19,ал.3 СК/отм./, за значението на намерението при извършено по време на брака дарение от близки на единия съпруг, както и по въпроса за извършване преценката на доказателствата в тяхната съвкупност.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Б. Б. П. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане,като съделителят Б. Д. И. поддържа,че е налице пълна трансформация на негови лични средства при придобиване на имота по смисъла на чл.21 СК/отм./.
С обжалваното решение,постановено на 26.03.2009г. по гр.д. №2882/2008г. Софийският градски съд,действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е допуснато извършването на съдебна делба между Б. Б. П. и Б. Д. И. на апартамент №9,находящ се в гр. С., ж.к.”Б”,ул.”Б”№12,бл.2,вх. А,ет.3 при равни квоти.
Прието е,че не е установено при закупуването на имота по време на брака на страните да са вложени лични средства на съделителя Б е,че наличието на първоначално дарена 1/3 ид.част от дворно място,от което по-късно по силата на съдебна спогодба Б. Д. получава реален дял,не е достатъчно да обоснове извода,че именно средствата от това лично имущество са вложени при покупката на процесния апартамент. Прието е,че фактът на получаване на пари от продажбата на дворното място и че при покупката на процесното жилище братът на Б. Д. е носел парите,съответствуващи на цената,не може да проведе главно и пълно доказване за изцяло или отчасти личен произход на средствата.
Поддържаната от касатора теза,че изводът за възможността за оборване на установената в чл.19,ал.3 СК/отм./ презумпция за съвместен принос ,противоречи на практиката на ВКС и че по този въпрос е налице противоречива практика не може да бъде споделена.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №201/14.05.1999г. по гр.д. №10/1999г. на ВКС,5-членен състав е прието,че щом като по силата на съдебна спогодба съделителят,получил в дял делбения имот,е изплатил сумите за уравняване на дяловете на останалите съделители със семейни средства,изкупената част се включва в съпружеската имуществена общност. В същия смисъл са и дадените в Постановление №5/1972г. на Пленума на ВС указания по приложението на материалния закон,а именно,че само за изплатената с общи средства част от имота възниква съпружеска имуществена общност,докато на останалата част съпругът остава индивидуален собственик. Изводите на въззивния съд за извършената в подобна хипотеза трансформация на лично имущество и за оборване на установената в разпоредбата на чл.19,ал.3 СК/отм./ презумпция за съвместен принос напълно съответствуват на дадените в Постановление №5/1972г. указания и не е налице противоречие с даденото в посоченото решение №201/1999г. разрешение на тази въпрос – прието е, че имотът,чиято стойност изцяло е покрита с лични средства /дворното място/ представлява лична собственост на съпруга,който ги е вложил. В съответствие с тази практика е и принципно изразеното от въззивния съд становище,че не съществува пречка установената в разпоредбата на чл.19,ал.3 СК/отм./ презупмция за съвместен принос да бъде оборена,но това следва да се извърши по пътя на пълното пряко доказване на факта на влагане на лични средства при придобиването на един имот по време на брака.
Не е налице противоречиво разрешаване и на въпроса са преценката на намерението при подаряване на имущество от близки на единия съпруг. Налице е пълно съответствие между становището,изразено в обжалваното решение и изразеното в представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №756/22.01.1996г. по гр.д. №809/95г. на І ГО на ВС,в което е прието,че до доказване на противното се счита,че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него,а не за двамата съпрузи. Изводът на въззивния съд за неоснователност на възражението за пълна трансформация е основан на липсата на доказателства за установяване факта на влагане на получените от продажбата на личен имот средства,а не на недоказаност на твърдението,че продаденият имот е лично имущество на касатора.
Поставя се и въпросът за установеното в процесуалния закон изискване събраните по делото доказателства да бъдат преценени в тяхната съвкупност. Така формулираният въпрос обаче не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като представлява по естеството си оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила без да сочи на изразено в обжалваното решение становище досежно начина,по който според въззивния съд следва да бъдат обсъдени определени доказателства,за доказателственото им значение, което да противоречи на практиката на ВКС.
Не е налице разрешаване на поставените от касатора въпроси в противоречие с практиката на ВКС,нито на противоречива практика на съдилищата,поради което следва да се приеме,че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 26.03.2009г. по гр.д. №2882/2008г. по описа на Софийски градски съд,ГО,ІV-А въззивен състав по подадената от Б. Д. И. касационна жалба вх. №22395/08.05.2009г.
Председател:
Членове: