О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1132
София, 15.12.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1012 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. О. от гр. П. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 29.05.2009г. по гр.д. №136/2009г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд при наличие на противоречива практика /в противоречие с практиката на ВКС/ по въпроса за доказателственото значение на частен писмен документ с недостоверна по смисъла на чл.181,ал.1 ГПК дата,по въпроса за допустимостта на свидетелските показания като доказателство за опровергаване съдържанието на нотариален акт, ,както и по въпроса може ли предварителният договор да послужи за начално писмено доказателство относно цената на имота,ако в окончателния договор е посочена различна цена.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. И. С. изразява становище,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане по делото е предявен от Г. Х. О. иск по чл.33,ал.2 ЗС.
С обжалваното решение,постановено на 29.05.2009г. по гр.д. №136/2009г. Бургаският окръжен съд е подтвърдил решението на първоинстанционния съд,с което е допуснато Г. Х. О. да изкупи продадената от съсобствениците му С. С. С. и Р. А. С. на Д. И. С. с н.а. №41/15.10.2007г.,том ХХХІІІ,рег. №16713,н.д. №6255/2007г. по описа на нотариус С. А. с район на действие РС-Несебър ? идеална част от дворно място, образуващо УПИ *а-218 в кв.18 по плана на гр. О. за сумата 25000 евро.
Прието е,че представените по делото предварителен договор от 21.08.2007г. и разписка доказват твърдението на ответниците,че сключеният на 15.10.2007г. договор е симулативен относно цената,на която е продаден имотът. Прието е,че след като по делото е установена автентичността на тези доказателства,в тежест на ищеца е да установи,че предварителният договор и разписката не съдържат действителната воля на сключилите договора за продажба лица,доколкото при направеното от него оспорване той носи доказателствената тежест да опровергае представените доказателства. Прието е също така,че предварителният договор удостоверява неизгодни за продавачите изявления досежно цената при евикция или спрямо фиска за дължимите държавни такси и поради това следва да се приеме,че представлява начало на писмено доказателство за симулативността на изявленията им по нотариалния акт и действителната им воля относно цената,която е установена от показанията на разпитаните по делото свидетели,чиито показания с оглед разпоредбата на чл.165,ал.2 ГПК са допустими.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по въпроса за доказателственото значение на частен писмен документ с непротивопоставима по смисъла на чл.181,ал.1 ГПК дата касаторът представя решение №1556/28.11.1984г. по гр.д. №977/84 на ВКС, ІV ГО,в което е прието,че частният свидетелствуващ документ не се ползува с никаква доказателствена сила,ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. Разглежданата в това решение на ВКС хипотеза обаче е съвършено различна от разрешения с обжалваното решение въпрос за противопоставимостта на това доказателство по смисъла на чл.181,ал.1 ГПК,доколкото в обжалваното решение е прието,че предварителният договор удостоверява неизгодни за ответниците-продавачи факти,поради което не може да бъде споделена тезата за наличие на противоречиво разрешаване на сходен процесуалноправен въпрос.
В подкрепа на тезата за наличие на противоречиво разрешаване на въпроса за допустимостта на свидетелските показания като доказателства за опровергаване съдържанието на нотариален акт касаторът представя решение №62/25.01.2002г. на ВКС по гр.д. №891/2001.,в което е прието,че забраната за доказване с гласни доказателства на погасяването на установени с писмен акт парични задължения обхваща установяването на облигационното правоотношение с трети лица,щом се твърди,че това правоотношение е способ за погасяване на парично задължение. Разгледаната хипотеза на допустимост на гласни доказателства обаче е съвършено различна – в разгледания по гр.д. №891/2001г. случай не е налице т.нар. начало на писмено доказателство с твърдение за симулативност на изявленията по договора,а хипотеза,при която с гласни доказателства се цели установяване на правоотношение с трето лице. Хипотезите са различни не само от фактическа,но и от правна гледна точка, поради което не може да се приеме,че е налице противоречиво разрешаване на идентичен и дори сходен процесуалноправен въпрос за допустимостта на гласни доказателства по смисъла на чл.165 ГПК.
Представено е и решение №2251/17.VІІІ.1957г. по гр.д. №1611/57г. на ІV ГО на ВС,в което е прието,че въпросът за допустимостта на свидетелските показания по гражданските спорове следва да се разрешава с оглед на фактическите обстоятелства,за които се сочат свидетели,а не с оглед основанието на иска. Не може да бъде споделена тезата на касатора за наличие на противоречиво разрешаване на поставения въпрос,тъй като допустимостта на свидетелските показания е преценявана от решаващия съд от процесуалноправна гледна точка именно с оглед на естеството на фактическите обстоятелства,за установяването на които е ангажирано това доказателство в хипотезите на чл.165 ГПК.
В подкрепа на тезата за противоречиво разрешаване на въпроса за възможността предварителният договор да послужи като начало на писмено доказателство относно цената,ако в окончателния договор е посочена различна цена касаторът представя решение на ВКС от 11.05.2004г. по т.д. №1402/2003г. и решение №284/09.05.2005г. на Окръжен съд-Бургас по гр.д. №378/2003г.,в които е прието,че договореното в предварителния договор съдържание може да бъде променено по взаимно съгласие на страните при сключването на окончателния договор, като с последното между страните може да бъде преодоляна всяка клауза на предварителния договор. Така поставеният въпрос кое изявление за цената на имота е меродавно-дали посоченото в предварителния договор или това в окончателния договор обаче не може в настоящия случай да се приеме за определящ крайния извод на съда досежно действителната цена, при която следва да бъде постановено изкупуването. По настоящето дело подобен въпрос не е бил разглеждан – предварителният договор е възприет като начало на писмено доказателство при наличие на твърдение за симулативност на цената,посочена в окончателния договор заедно с представената разписка,т.е. наред с други писмени доказателства и самостоятелна преценка на същия като документ,удостоверяващ действителната цена не е правена.
Не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Бургаския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основания. С оглед изхода от производството по чл.288 ГПК на ответника по касационна жалба Д. И. С. следва да бъде присъдена сумата 200лв., представляваща направени по повод на това производство разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 29.05.2009г. по гр.д. №136/2009г. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от Г. Х. О. касационна жалба вх. № 9519/08.07.2009г.
ОСЪЖДА Г. Х. О. да заплати на Д. И. С. сумата 200.00лв./двеста лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: