Определение №1028 от по гр. дело №935/935 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1028
 
София, 11.11.2009 година
 
            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и девета година,в състав:
 
  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Емануела Балевска
                                     ЧЛЕНОВЕ:   Светлана Калинова
                                                                       Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 935 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. И. С. срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, постановено на 16.01.2009г. по гр.д. №869/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса кога е налице поделяемост на един жилищен имот,както и по въпроса за правомощията на съда по чл.203 ЗУГ след постъпило становище от главния архитект на общината.
Ответникът по касационна жалба К. Б. К. не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 16.01.2009г. по гр.д. №869/2008г. Софийският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция ,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което допуснатата до делба жилищна сграда,построена в дворно място с площ от 665 кв.м.,представляващо УПИ ХІІІ-326 в кв.20 по плана на гр. Б., състояща се от партерен /сутеренен/ етаж с площ от 104.4кв.м. и първи етаж с площ от 112.27кв.м. е изнесен на публична продан на основание чл.288,ал.1 ГПК/отм./.
Прието е,че допуснатия до делба имот е реално неподеляем във вида, в който се намира и за обособяването на самостоятелни жилища в него са необходими преустройства,основани на инвестиционен проект,който да бъде одобрен от органите на общинската администрация. Такъв проект обаче не е налице,а становището на главния архитект на Община Б. е,че светлата височина на помещенията на сутеренния етаж не отговаря на изискванията на ЗУТ и Наредба №7 за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони за обитаване.
Неоснователна е поддържаната от касатора теза,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса кога е налице поделяемост на един жилищен имот.казания по приложението на чл.39 ЗС са дадени в т.5,буква”в” на ТП №7/1973г. на Пленума на ВС /а в същия смисъл са и сочените от касатора решения на ВКС/ : когато обособяването на сградата или жилището в самостоятелни нови жилища е свързано с изменение на утвърден архитектурен проект,то не може да бъде извършено по съдебен ред преди органите на народния съвет в определения от съда срок да са одобрили архитектурния проект за обособяване на дяловете. С тези указания въззивният съд се е съобразил изцяло като е изпратил изработения по поръчение на съделителите инвестиционен проект на главния архитект на Община Б. и съответните органи на общината за одобрение.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора,че е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по приложимостта на чл.203 ЗУТ и по-специално по въпроса следва ли съдът след становището на главния архитект да направи ново предложение до общината за одобряване на проект за разделяне.
Трайна е практиката на ВКС,че съдът е длъжен да поиска становище от главния архитект при наличие на възможност за обособяване на две самостоятелни жилища,но последващо сезиране на общинската администрация с искане за произнасяне по въпроса за поделяемостта следва да се извърши само ако страните представят инвестиционен проект, съобразен със становището на главния архитект. Инициативата за изготвянето на един или няколко проекта при действието на чл.203 ЗУТ е на съсобствениците,а не на съда,в който смисъл в съответствие с трайната практика по приложението на тази правна норма се е произнесъл и въззивният съд.
Даденото от въззивния съд разрешение по поставените от касатора въпроси съответствува на трайната практика на ВКС,поради което следва да се приеме,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 16.01.2009г. по гр.д. №869/2008г. по описа на Софийски окръжен съд по подадената от Н. И. С. касационна жалба вх. №658/25.03.2009г.
Определението е окончателно.
 
Председател:
 
Членове:
 
 

Scroll to Top