О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София, 04.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на първи юни през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 259 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Г. и П. Д. Г.,двамата от гр. С., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 05.03.2008г. по гр.д. №2724/2006г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по съществения процесуалноправен въпрос,касаещ правомощията на въззивната инстанция и по-специално следва ли въззивният съд да се произнася по въпроси,с които не е би сезиран и да се занимава с основателността на предявения иск на основата на своя самостоятелна преценка на доказателствата,въпреки че във въззивната жалба са били наведени само доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила при водене на делото от първата инстанция.
Ответниците по касационна жалба Т. Р. Г., Й. П. Г. и А. Г. Р. не изразява становище.
В срока по чл.287,ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационна жалба А. Г. Г.,който съдържа съображения само досежно основателността на подадената касационна жалба.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 05.03.2008г. по гр.д. №2724/2006г. Софийски градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил иска с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,предявен от С. Д. Г. и П. Д. Г. срещу Т. Р. Г.,А. Г. Р. ,А. Г. Г. и Й. П. Г. за признаване за установено,че Г. С. И. е бил собственик към 1957г. на нива от 1.9 дка в м.”К”,нива от 1.000 дка в м.”С”,нива от 0.5 дка в м.”Б”,нива от 2.5 дка в м.”З” и ливада от 1 дка в м.”Т”,землището на кв. Враждебна.
На базата на самостоятелни фактически и правни изводи въззивният съд е приел,че принадлежността на правото на собственост към патримониума на общия наследодател не е установено. Същото следва да бъде доказано по категоричен начин независимо от обстоятелството,че ответниците по иска са преки низходящи на един от синовете на общия наследодател и не са установили правото на собственост на своя пряк наследодател.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че по съществения процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивната инстанция съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в представените като приложение към изложението решение №158/1997г. на ІV ГО на ВКС и решение №327/25.03.1991г. на ВКС,І ГО по гр.д. №657/1990г.
Решение №327/25.03.1991г. на І ГО на ВКС по гр.д. №657/1990г. обаче касае особеностите на производството за преглед по реда на надзора и даденото в него разрешение на поставени процесуални въпроси не може да бъде съпоставено с конкретния казус. Решение №158/1997г. на ІV ГО касае въпроси по приложението на разпоредбите на чл.205 и сл. ГПК,които също в случая са неотносими.
По поставения в изложението съществен процесуалноправен въпрос са дадени задължителни за съдилищата указания в ТР №1/2000г. и в случая,за да се извърши преценка дали този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС следва да бъде преценено съответствието на изразеното от въззивния съд становище именно с тези указания. Съгласно т.4 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС при проверка правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната инстанция не е обвързана с оплакванията в жалбата,а разглежда спора по същество,без да изхожда от наведените от въззивника основания за порочност на обжалваното решение. В съответствие с тези указания по приложението на процесуалния закон въззивният съд е разгледал спора по същество на базата на самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства независимо от естеството на наведените във въззивната жалба оплаквания,поради което поддържаната от касаторите теза не може да бъде споделена.
Не е налице противоречиво разрешаване на поставения от касаторите въпрос поради което следва да се приеме,че не са налице сочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 05.03.2008г. по гр.д. №2724/2006г. по описа на Софийски градски съд по подадената от С. Д. Г. и П. Д. Г. касационна жалба вх. № 10848/16.04.2008г.
Председател:
Членове: