О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 19.02.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4609 от 2008 година,образувано по описа на І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. Х. от гр. П. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 07.05.2008г. по гр.д. №867/2006г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси по приложението на разпоредбите на ЗУТ досежно изискванията за извършване на разделянето на един обект на два реални дяла без значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените и при спазване на строителните правила и норми в противоречие с константната практиката на ВКС,както и че тези въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и се решават противоречиво от съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът В. А. А. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване в сочения от касатора смисъл.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 07.05.2008г. по гр.д. №867/2006г. Хасковският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която делбата е извършена по реда на чл.292 ГПК/отм./ съгласно одобрен с решение №13/19.11.2005г. на Общинския експертен съвет по устройство на територията при Община С. инвестиционен проект, като в дял на В. А. А. е поставен дял ІІ, включващ магазин за промишлени стоки с площ от 38.5 кв.м.,а в дял на Р. А. Х. е поставен дял І,включващ магазин за промишлени стоки с площ от 19.3кв.м.
Прието е,че обособяването на два самостоятелни обекта следва да бъде извършено според инвестиционния проект,одобрен с решение №13/19.11.2005г.,а не според инвестиционния проект,одобрен с решение №13/10.10.2007г.,тъй като изпълнението на първия е свързано с по-незначителни преустройства като стойност,обем,вид и по-малки неудобства в сравнение с втория проект предвид това,че реализацията на втория проект е свързана със съществени изменения,налагащи премахване на носеща стена в посока север-юг,разделяща надлъжно двата обекта,което представлява съществено конструктивно изменение и възможността за осъществяване на тази строителна дейност следва да се преценява въз основа на специални лабораторни проби,проверки и измервания относно състоянието и начина на конструиране на плочата. Прието е,че неудобството на втория проект се обуславя и от това,че допуснатия до делба магазин представлява обособена част от етаж в жилищна сграда и реализацията му,изискваща употребата на ударно-пробивна техника, би довела до нарушаване правата на останалите собственици,обитаващи жилищния етаж.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя въпросът за преценката за поделяемост на един обект,която съдът следва да извърши след надлежното одобряване на съответния инвестиционен проект,въз основа на критериите,установени в разпоредбата на чл.203,ал.2 ЗУТ и чл.39,ал.2 ЗС,а именно доколко необходимото за обособяването на самостоятелните обекти преустройство е значително и дали създава неудобства,по-големи от обикновените,както и дали новите обекти съответствуват на строителните правила и норми,както и на възможността да бъдат ползувани по предназначение. Поддържа се,че в противоречие с константната практиката на ВКС въззивният съд е приел,че в настоящия случай обособяването на два самостоятелни обекта от допуснатия до делба магазин е възможно,както с оглед критериите на чл.203,ал.2 ЗУТ,така и досежно изискванията на строителните правила и норми,тъй като единият от обектите може да бъде ползуван като магазин само за продажба “на гише”. Противоречие между даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за поделяемостта на допуснатия до делба магазин и константната практика на ВКС обаче не е налице.
Събразени са дадените с т.5,буква”в” на Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС указания като е прието,че след като е налице надлежно одобрен от органите на общината инвестиционен проект,съдът следва да извърши преценка допустимо ли е да бъдат обособени два самостоятелни дяла на основата на установените в чл.62,ал.2 ЗТСУ/отм./, аналогични на дадените в чл.203,ал.2 ЗУТ,респ. чл.39,ал.2 ЗС критерии,а именно дали необходимото преустройство не е свързано със значителни преустройства и с неудобства,по-големи от обикновените. В съответствие с константната практика на ВКС въззивният съд при наличие на два одобрени инвестиционни проекта е извършил тази преценка поотделно за всеки един от тях на основата на едни и същи критерии,а именно като е преценил значимостта на преустройството на основата на правилата на формалната логика с оглед състоянието и стойността на имота,както и с оглед обема и стойността на необходимото преустройство. Тези критерии са трайно установени в практиката на съдилищата,както и критерият за преценка характера на неудобствата,които преустройството би създало,съгласно който под неудобства,по-големи от обикновените следва да се имат предвид обикновените житейски неудобства. Именно на основата на тези критерии въззивният съд е извършил преценката си-съпоставил е обема на преустройството по двата инвестиционни проекта,неговия вид/доколко засяга носещи или само преградни стени,т.е. доколко засяга конструктивната цялост на сградата/,неговата стойност,както и неудобствата,които това преустройство би създало с оглед на всички дейности,които следва да бъдат извършени за неговото осъществяване.
Следва да се отбележи,че необходимостта от извършване на преустройство съгласно константната практика на ВКС не е пречка за обособяване на реалните дялове дори един от съделителите да не е съгласен същото да бъде извършено,тъй като преценката се извършва на основата на обективни критерии. Съгласието на съсобствениците има решаващо значение само при доброволното поделяне на имота. В исковото производство съдът не е длъжен да се съобразява с обстоятелството,че един от съделителите се противопоставя на реалното поделяне на обекта на два или повече реални дяла,ако предпоставките за разделянето са налице.
В съответствие с трайната константна практика на ВКС е разрешен и въпросът за избора на способ за извършване на делбата,като е прието,че при наличие на възможност за обособяване на реален дял за всеки съделител,съответствуващ на стойността на дела му от съсобствеността, делбата следва да бъде извършена по реда на чл.292 ГПК/отм./.
В съответствие с константната практика на ВКС е упражнен и съдебният контрол за съответствието на инвестиционния проект с действуващите строителни правила и норми като са съобразени изискванията за обособяване на самостоятелни обекти,предназначени за извършване на търговска дейност. Функционалната характеристика на тези обекти /дали търговията в тях ще се извършва “на гише” или не/ не представлява критерий,за който съдът следва да следи,с оглед на което наведените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК доводи за разрешаването на този въпрос в противоречие с константната практика на ВКС следва да се приемат за неоснователни.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,тъй като в изложението не са посочени решения на съдилищата,в които въпросът за критериите за преценка значимостта на преустройството и неудобствата,които то създава,както и за контрола за законосъобразност на инвестиционния проект да са решавани противоречиво.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Както вече беше отбелязано,по визираните в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК въпроси е налице константна практика,в която са определени критериите,по които следва съдът да извърши преценка за възможността от допуснатия до делба обект да бъдат обособени два или повече реални дяла,като указания за това са дадени и в Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС. Следва да се отбележи,че преценката за значимостта на преустройството и за характера на неудобствата,които то би създало, винаги се извършва от съдилищата конкретно с оглед особеностите на конкретния казус и на основата на установените по всяко дело факти и обстоятелства и в този смисъл изразените в различни решения становища по тези въпроси не сочат на наличие на противоречива практика,нито сочат наличие на необходимост от даване на ново тълкуване на критериите за поделяемост,което би допринесло за развитието на правото. В този смисъл следва да се приеме,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Хасковския окръжен съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.05.2008г. по гр.д. №867/2006г. по описа на Хасковския окръжен съд по подадената от Р. А. Х. касационна жалба вх. № 8973/01.07.2008г.
Председател:
Членове: