О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 30.04.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 250 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. М. , действуваща като ЕТ”К” срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 05.11.2008г. по гр.д. №373/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,а именно дали при изграждането на преместваемо съоръжение в чужд имот приложение следва да намери разпоредбата на чл.92 или чл.94 ЗС. Поддържа се също така,че съдът се е произнесъл и по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,а именно по въпроса следва ли съдът да се произнесе по преюдициален въпрос за принадлежността на правото на собственост при предявен иск по чл.109 ЗС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Община-гр. Левски изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване,тъй като в съответствие с практиката на ВКС /решение №684/28.08.2000г. по гр.д. №95/2000г. на І ГО на ВКС;решение №291/27.06.1994г. по гр.д. №188/94г. на петчленен състав и решение №955/12.12.1986г. по гр.д. №551/86г. на І ГО на ВС/ е прието,че изграждането на постройка в чужд имот без надлежно учредено право на строеж не създава право на собственост върху същата в лицето на строителя като съгласието на собственика на имота е ирелевантно.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
На касационно обжалване подлежат съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК само онези въззивни решения,в които съдът се е произнесъл по съществен матералноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,т.е. по въпрос,който касае приложението на нов закон или на правна норма,която е неясна и се нуждае от тълкуване или са налице обстоятелства,обуславящи наличие на основание за промяна в константната практика на съдилищата. В случая нито една от тези хипотези не е налице. На първо място следва да се отбележи,че в случая с оглед правното основание,на което е заявена претенцията,предмет на разглеждане по делото,разпоредбата на чл.94 ЗС не би могла да намери приложение,тъй като не се твърди вещта да е изработена с чужди материали. Освен това нито разпоредбата на чл.92 ЗС,нито разпоредбата на чл.94 ЗС са неясни,респ. не се нуждаят от тълкуване,нито пък имат обща хипотеза,което да налага тяхното разграничение. Досежно приложението на разпоредбата на чл.92 ЗС е налице константна съдебна практика и разрешеният от Плевенския окръжен съд правен спор не сочи на необходимост от промяна в начина на нейното тълкуване. Различните изводи на съдилищата досежно приложимостта на тази материалноправна норма по различните дела се основават на различната фактическа обстановка по конкретен казус,което обаче не сочи на необходимост от даване на ново тълкуване,което би допринесло за развитието на правото.
В случая предмет на разглеждане е претенция за преустановяване на неоснователни действия,за които се твърди,че пречат на ищеца да упражнява твърдяното от него право на собственост върху бензиностанция,построена в имот,собственост на ответника. С обжалваното решение Плевенският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил предявения от А. И. М. ,действуваща като Е. ”К” против Община-гр. Левски иск с правно основание чл.109 ЗС,с който се иска ответникът да преустанови действията си, с които пречи на правото на собственост на автомивка,да премахне последиците от неправомерните си действия. Прието е,че не е установено ищецът да е собственик на изградената в общински имот автомивка-не е установено в полза на А. И. ,действуваща като едноличен търговец, да е учредено право на строеж по реда на чл.63,ал.1 ЗС. Извършени са подобрения в чужд имот,които са трайно прикрепени към земята и по силата на приращението,уреден в разпоредбата на чл.92 ЗС са собственост на собственика на земята. Обстоятелството,че изграждането на съоръжението е станало със съгласието на собственика на земята е прието за ирелевантно.
Както вече беше отбелязано,в случая не може да се постави като съществен въпросът за съотношението между разпоредбите на чл.94 ЗС и чл.92 ЗС.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора,че е налице разрешаване в противоречие с практиката на ВКС на въпроса за преюдициалното значение на въпроса за принадлежността на правото на собственост в производството по заявен по реда на чл.109 ЗС иск. Практиката на ВКС по този въпрос действително е константна-преди да се произнесе по въпроса дали е налице неоснователно действие,с което ответникът пречи на предявилото иска по чл.109 ЗС лице да упражнява своето право върху вещта,за което се твърди,че е засегнато от това действие, съдът следва да изложи съображенията си дали предявилото иска лице е собственик на тази вещ. В съответствие с тази константна практика в случая въззивният съд първо се е произнесъл в мотивите на обжалвания съдебен акт по този въпрос и е отхвърлил иска именно с оглед на обстоятелството,че не е установено предявилото иска лице да е собственик на вещта. Именно поради тази причина е отречено правото на това лице да се ползува от предвидения в разпоредбата на чл.109 ЗС ред за защита.
И доколкото съдът е обвързан от сочените в това изложение основания за допускане на касационното обжалване,а в случая не е налице, както вече беше отбелязано, хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия, поставен от касатора въпрос,нито хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос,за който се поддържа,че е съществен и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Плевенския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посоченото в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основание.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 05.11.2008г. по гр.д. №373/2008г. по описа на Плевенския окръжен съд по подадената от А. И. М. ,действуваща като ЕТ”К” касационна жалба вх. № 2372/19.11.2008г.
Председател:
Членове: