О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 02.04.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 97 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. И. от гр. П. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 25.06.2008г. по гр.д. №2470/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,съдържаща се в ТР №178/1986г. на ОСГК на ВС,решение №1869/15.01.2003г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №2123/2001г.,решение №139/30.05.2006г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №2881/2004г. и при наличие на противоречива практика,в който смисъл сочи определение №983/19.12.2003г. на СГС по ч.гр.д. №4304/2003г.
Ответникът по касационна жалба М. М. И. не изразява становище досежно наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 25.06.2008г. по гр.д. №2470/2007г. Софийският градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд в частта,с която Р. П. И. е осъдена да предаде на М. М. И. владението на апартамент №17,находящ се в чл.31, вх. Г,ет.6,гр. София,ж.к.”О” и вместо това е отхвърлил така заявеното искане като неоснователно. В частта,с която е признато за установено,че М. М. И. е собственик на процесния имот решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.
Прието е,че М. М. се легитимира като собственик на имота по силата на сключения на 29.10.1990г. договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ,като извършената от нея продажба на имота на Р. П. е унищожена по реда на чл.30 ЗЗД със съдебно решение,което е влязло в сила на 22.11.2004г. Поради това е прието,че постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде оставено в сила в установителната му част,но следва да бъде отменено в частта,с която Р. П. е осъдена да предаде владението,тъй като не е установено към настоящия момент владението върху имота да се упражнява от нея.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС се е произнесъл по невъведено с исковата молба като предмет на спора субективно право,тъй като е предявен осъдителен иск за предаване на владение,а не установителен иск за собственост. Сочи се,че е налице противоречие с даденото с решение №1869/15.01.2003г. на ВКС,ІV ГО,постановено по гр.д. №2123/2001г. разрешение на този въпрос. В това решение е прието,че съдът следва да се произнесе с решението си само по субективни права,въведени с исковата молба при заявените в нея фактически основания и петитум. В същия смисъл е и константната практика на ВКС,с която въззивният съд в случая се е съобразил при постановяване на решението си като е приел,че предявеният ревандикационен иск като иск за защита правото на собственост, включва и установителен елемент,а именно,че на първо място съдът следва да се произнесе по въпроса дали предявилото иска лице се легитимира като собственик на процесния имот и да отрази тази своя констатация в решението като произнасяне по надлежно заявена претенция. Не е налице следователно произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по този съществен процесуалноправен въпрос.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС е допуснал разглеждането на иск за предаване на владение срещу прехвърлителя вместо срещу приобретателя на имота /на 18.11.2005г. Р. П. е прехвърлила имота на И. С. /. Сочи,че е налице противоречие с разрешението,дадено от ВКС в ТР №178/30.VІ.1986г. по гр.д. №150/85г. на ОСГК на ВС,определение №334/20.05.2002г. на ВКС,ІІ ГО по ч.гр.д. №266/2002г.,решение №139/305.2006г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №2881/2004г. ТР №178/1986г.,както и определение №334/20.05.2002г. обаче касаят съвършенно различна хипотеза от разгледаната от въззивния съд,а именно хипотеза на оспорване правата на ищеца от лице,което се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност,когато е издаден и нотариален акт по обстоятелствена проверка,а не на прехвърлителна сделка,както е в настоящия случай. Даденото в тези актове на ВКС разрешение досежно възможностите за защита на правото на собственост по съдебен ред следователно не може да се приеме като практика, противоречието с която би могло да обуслови наличието на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Неотносимо към поставения в изложението въпрос е и представеното от касатора решение №139/30.05.2006г.,постановено от ВКС,ІV ГО по гр.д. №2881/2004г.. Същото касае съвършенно различна хипотеза на защита на право на собственост в отношенията между съсобственици,както и при предявен от съсобственик срещу трето на съсобствеността лице ревандикацонен иск. В съответствие с практиката на ВКС в настоящия случай въззивният съд се е произнесъл по предявения иск с оглед наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, т.е. извършил е преценка за основателността на иска по отношение на лицето,срещу което по волята на ищеца искът е бил предявен като е отчел и обстоятелството,че прехвърлянето не е извършено след предявяването на иска.
С изложението се представя и определение №983/19.12.2003г. на СГС по ч.гр.д. №4304/2003г. Същото обаче касае въпроси,които не са поставени на разглеждане в производството по настоящето дело,а именно въпроса за съотношението между исковете по чл.32,ал.1,т.2 ЗТСУ/отм./ и чл.108 ЗС и в този смисъл не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не е налице противоречие в твърдения в изложението смисъл по поставените в изложението процесуалноправни въпроси,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на постановеното от Софийския градски съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 25.06.2008г. по гр.д. №2470/2007г. по описа на Софийски градски съд,въззивно отделение,ІІ-Д състав по подадената от Р. П. И. касационна жалба вх. № 21351/31.07.2008г.
Председател:
Членове: