О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 999
София, 05.11.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 917 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. Х. и Л. Г. Х. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 21.04.2009г. по гр.д. №2341/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за предпоставките за реституция на недвижим имот по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др. и за действието на постановеното от административния съд решение,с което собствеността е възстановена. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа също така,че доколкото в случая е налице хипотезата на чл.3,ал.1 ЗВСОНИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др., единственото изискване за основателността на реституционната претенция съгласно константната практика на ВАС е към момента на влизане в сила на закона /25.02.1992г./ имотът да не се използува за нуждите,за които е отчужден,като се твърди,че в този смисъл въпросът за предпоставките за възстановяване на собствеността е разрешен от въззивния съд и в противоречие с практиката на ВАС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба “С”А. изразява становище,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане по делото е предявен от Л. Г. Х. и И. К. Х. иск за предаване владението върху недвижим имот по реда на чл.108 ЗС.
С обжалваното решение,постановено на 21.04.2009г. по гр.д. №2341/2008г. Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от И. К. Х. и Л. Г. Х. против “С”А. иск за признаване за установено,че са собственици на дворно място от 233.30кв.м. в гр. П.,бивш имот пл. №798 в кв.1254 по плана на града от 1971г.,а сега включен в границите на имот пл. №1034,кв.395,за който е отреден УПИ ХІХ-хотелски комплекс и за отстъпване собствеността и предаване на владението върху него.
Прието е,че постановеното на 05.02.2003г. по адм.д. №8426/2002г. на ВАС съдебно решение,с което е отменено извършеното през 1968г. по реда на чл.101,ал.3/отм./ ЗС отчуждаване на имота,не противопоставя на ответното дружество вещни права върху този имот. Този извод е последица от извършения от съда косвен съдебен контрол на заместващото индивидуалния административен акт за възстановяване на собствеността върху имота съдебно решение,при който е прието,че липсва една от предпоставките за реституиране на имота,тъй като още през 1991г. същият е бил включен в капитала на дружеството и не е бил държавен или общински към момента на постановяване на решението по адм.д. №8426/2002г. Прието е,че меродавният момент,към който следва да се изследват предпоставките за реституция,е моментът на влизане в сила на съдебното решение за това,като следва да се има предвид,че по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др. на възстановяване подлежат само имоти,които са собственост на държавата или на общината,но не и имоти,собственост на други лица. Изложени са съображения,че доколкото отчуждаването по благоустройствените закони е свързано с равностойно обезщетяване на собствениците,законодателят е отдал предпочитание на приобретателите пред бившите собственици,които са били обезщетени.
Поддържаната от касаторите теза за разрешаване на въпроса за действието на постановеното от административния съд решение,с което собствеността е възстановена в противоречие с практиката на ВКС не може да бъде споделена.казания по този въпрос са дадени с ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС,т.4. Прието е,че гражданският съд е длъжен да разгледа възражението на неучаствувалото в административното производство по възстановяване на собствеността лице за това,че не са налице благоустройствените изисквания за допустимостта на реституцията, а именно хипотезите на чл.1,ал.1-3,чл.2 и чл.3 от ЗВСОНИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др. и ако ги намери за основателни след преценка на материалната законосъобразност на решението на административния орган,респ. на заместващото го съдебно решение,за възстановяване на собствеността,без да го отменява,да отхвърли предявения иск за собственост относно този имот. С това разрешение на поставения въпрос въззивният съд се е съобразил изцяло като е извършил по направено от ответното дружество възражение наличието на всяка една от предпоставките за възстановяване на собствеността.
Не може да бъде споделена и поддържаната от касатора теза за разрешаване на въпроса наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността в противоречие с практиката на ВАС,тъй като в решенията на административните съдилища поставеният въпрос се разрешава в производство,различно от провежданото по реда на ГПК с оглед спецификата на спорния предмет. Поради тази причина,а и с оглед разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК,която предвижда като основание за допускане на касационно обжалване само разрешаване на определен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,практиката на ВАС не би могла да обуслови допускане на касационното обжалване.
Даденото от въззивния съд разрешение на въпросите,имащи значение за изхода на спора,вкл. и досежно предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др. съответствува на практиката на ВКС. Не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Пловдивския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основания.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 21.04.2009г. по гр.д. №2341/2008г. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от И. К. Х. и Л. Г. Х. касационна жалба вх. № 11453/25.05.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: