О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 25.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Камелия Маринова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 531 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. Е. Т. от гр. Р. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново, постановено на 06.02.2009г. по гр.д. №1207/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в противоречие с практиката на ВКС съдът е обосновал правните си изводи с доказателства,които не съществуват по делото. Поддържа се също така,че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е разрешил въпроса за разпределението на доказателствената тежест при предявен ревандикационен иск,както и въпроса за значението на свидетелските показания на лицата,които са били разпитвани в производството по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. В подкрепа на поддържаната теза касаторът сочи Постановление на Пленума на ВС №1/1985г. и Постановление на Пленума на ВС №7/1965г.
Ответницата по касационна жалба М. Н. Й. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 06.02.2009г. по гр.д. №1207/2008г. Окръжен съд-Велико Търново,действувайки като въззивна инстанция ,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е осъдил В. Е. Т. да отстъпи собствеността и предаде на М. Н. Й. владението върху недвижим имот,находящ се в с. Л.,Община Е. ,представляващ празно дворно място,цялото от около 2000кв.м. при граници : улица, В. Т. ,Димитър Д. и П. П.
Прието е,че М. Н. се легитимира като собственик на имота в качеството си на единствен наследник по закон на М. И. Н. , починал през 1966г.,който е оставил в наследство процесния имот, придобит от него по договор за продажба от 1947г./н.а. №87/. След смъртта на наследодателя си М. Н. е продала съседен имот,представляващ дворно място с площ от 1600кв.м. и къща,но процесното дворно място не е било предмет на отчуждителна сделка. От момента на придобиването му имотът е владян от наследодателя,а след това и от М. Н. и едва през 1999г. е ограден от В. Е. като общ имот заедно с дворното място с площ от 1600кв.м. с къща,което е било предмет на разпоредителна сделка през 1975г.,придобито от него през 1999г. По този начин собственикът М. Н. е лишена от владението с оглед на което е прието,че предявеният от нея иск е основателен.
Поддържаната от касатора теза,че по поставените в изложението въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, не може да бъде споделена.
На първо място следва да се отбележи,че доводът за обосноваване на правните изводи на въззивния съд с доказателства,които не съществуват по делото представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК,а не правен въпрос,за който да може по реда на чл.288 ГПК да бъде извършена преценка дали е решен в противоречие с практиката на ВКС. По този довод в производството по чл.288 ГПК ВКС не е компетентен да се произнесе,тъй като по реда на чл.288 ГПК не се извършва проверка на правилността на обжалваното решение,а само преценка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Освен това сочените от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК постановления на Пленума на ВС /№7/1965г. и №1/1985г./ касаят правомощията на втората инстанция по граждански дела в редакцията на ГПК/отм./ преди влизането в сила на ЗИДГПК/обн. ДВ.бр.124/1997г./, с оглед на което дадените в тях указания не са задължителни за съдилищата, прилагащи последваща редакция на процесуалния закон,която урежда по съвършено различен начин правомощията на втората инстанция. В случая досежно правомощията на въззивния съд задължително тълкуване е дадено в ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС,с което въззивният съд изцяло се е съобразил.
Поставеният от касатора въпрос за разпределението на доказателствената тежест при предявен ревандикационен иск е разрешен от въззивният съд в съответствие с константната практика на ВКС, съгласно която предявилото иска лице следва да докаже по категоричен начин,че притежава правото на собственост върху вещта,предмет на ревандикация,вкл. с оглед защитата на ответника по иска-в случая е зачетен вещноправният транслативен ефект на придобиване право на собственост върху недвижим имот по наследство при липса на позоваване на изтекла придобивна давност от страна на ответника.
В съответствие с константната практика на ВКС е решен и въпросът за значението на свидетелските показания на лицата,които са били разпитвани в производството по издаване на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка-тези свидетелски показания биха били доказателство от съществено значение само ако се поддържа придобиване на право на собственост по давност,а не по наследство,както е в настоящия случай.
Не е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по поставените от касатора въпроси,поради което следва да се приеме,че не е налице поддържаното основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд-Велико Търново въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 06.02.2009г. по гр.д. №1207/2008г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново по подадената от В. Е. Т. касационна жалба вх. №2634/09.03.2009г.
Председател:
Членове: