О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 25.02.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4801 от 2008 година,образувано по описа на І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. К. срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 26.09.2008г. по гр.д. №411/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че съществените материалноправни въпроси по приложението на разпоредбите на чл.325,т.12 КТ и чл.328,ал.1, т.2 КТ са решавани противоречиво от съдилищата. С приложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са представени решение от 03.01.2008г. на Софийския апелативен съд по кас.гр.д. №683/2007г.,решение от 19.12.2007г. на САС по кас.гр.д. №428/2007г. и решение №1678/2003г.,постановено по гр.д. №978/2007г. по описа на ВКС,ІІІ ГО.
Постъпил е отговор от ответника по касационна жалба С. С. А.,в който се изразява становище,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения,както и че подадената от О. К. касационна жалба е неоснователна. Претендира заплащане на направените разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 26.09.2008г. по гр.д. №411/2008г. Кюстендилският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за незаконно уволнението на С. С. А.,отменил е заповед №16/21.01.2008г. на кмета на О. К. ,с която на основание чл.325,т.12 КТ е прекратено трудовото правоотношение от заеманата от него длъжност “главен експерт “Кадастър и регулация” в отдел “ТИБ”,сектор “Геодезия и картография”.
Прието е,че необходима предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325,т.12 КТ е длъжността,заемана по трудово правоотношение да бъде определена като такава,която следва да бъде изпълнявана от държавен служител по силата на служебно правоотношение,каквато промяна в случая не е налице. След съпоставяне на длъжностните разписания от 21.12.2007г. и от 04.01.2008г. е прието,че в новото щатно разписание заеманата от С. С. длъжност не съществува,което сочи на друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение,а именно това по чл.328,ал.1,т.2 КТ.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че въпросите за разграничението на основанията за уволнение,предвидени в чл.325,т.12 КТ и чл.328,ал.1,т.2 КТ,както и за изискуемите от закона елементи от фактическия състав на предвиденото в чл.325,т.12 КТ основание за уволнение се решават противоречиво от съдилищата. В представените с изложението решения обаче визираните от касатора въпроси не са решавани противоречиво.
В решението,постановено на 03.01.2008г. от САс по кас.гр.д. №683/2007г. е прието,че единствената предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл.325,т.12 КТ е определянето на длъжността за заемане от държавен служител по служебно правоотношение. За да се приеме,че тази хипотеза е налице обаче следва да се установи,че длъжността се запазва и в новото длъжностно разписание. Аналогично разрешение на този въпрос е дадено и в обжалваното решение. От съществено значение следователно е дали длъжността се запазва,макар и с известна,но несъществена промяна във възложените за изпълнение трудови функции,което именно е същественият въпрос,касаещ разграничението между основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325,т.12 КТ и чл.328, ал.1,т.2 КТ.
В решението,постановено от САС на 19.12.2007г. по гр.д. №428/2007г. се засяга въпросът кога следва да се приеме,че една трудова функция е премахната,който действително е от съществено значение за провеждане на разграничението между визираните в разпоредбите на чл.328,ал.1,т.2 КТ и чл.325,т.12 КТ основания за прекратяване на трудовото правоотношение,както вече беше отбелязано. Даденото разрешение, съгласно което въвеждането на нови задължения към трудовата функция не води до извода,че се касае до нова длъжност,а само до разширяване на правомощията и задълженията,обаче не сочи на наличие на противоречиво разрешаване на този въпрос с даденото в обжалваното решение и в останалите,посочени в изложението. Категорично се приема в практиката,че съществува разлика между понятията “премахване на една длъжност от щатното разписание” и “трансформиране на една длъжност в друга чрез промяна на част от трудовите функции”,при което длъжността се запазва. Именно трансформирането на длъжността, макар и чрез промяна на част от трудовите функции,следва да е налице в хипотезата на чл.325,т.12 КТ,в който смисъл е и разрешението,дадено в решението на САС,постановено на 03.01.2008г. по гр.д. №683/2007г.,както и в обжалвания съдебен акт. В настоящия случай въззивният съд е приел, че за да е налице посоченото в чл.325,т.12 КТ основание е необходимо длъжността да се запазва като съвкупност от трудови функции,т.е. да е налице трансформация на тази длъжност,което разрешение е аналогично на даденото от САС и ВКС в сочените в изложението решения. По приложението на правната норма следователно не е налице давано от съдилищата различно тълкуване. Кога и дали е налице трансформация на една длъжност,т.е. запазване на длъжността с установяване на изискване за заемане на същата от държавен служител по служебно правоотношение се преценява винаги на основата на представените по делото доказателства и в този смисъл въпросът за основателността на предявените по реда на чл.344 КТ искове може да бъде различно разрешен на основата на различни фактически констатации,което обаче не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. В този смисъл обстоятелството,че на основата на извършената преценка на установените по делото факти съдът е приел,че не е налице такава трансформация не сочи на наличие на противоречива практика на съдилищата /този извод не е основан на извършена по различен начин преценка на едни и същи факти/, поради което настоящият състав приема, че посоченото от касатора основание за допускане на постановеното от Кюстендилския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване не са налице.
С оглед изхода на спора на основание чл.81 ГПК във вр. с чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 200лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 26.09.2008г. по гр.д. №411/2008г. по описа на Кюстендилския окръжен съд по подадената от О. К. касационна жалба вх. № 4194/27.10.2008г.
ОСЪЖДА О. К. да заплати на С. С. А. сумата 200.00лв./двеста лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: