О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 22.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 314 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Л. Д. С. от с. Б.,община Г. Д. и Е. И. Ч. от гр. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 22.12.2008г. по гр.д. №903/2007г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за доказателствата и доказателствените средства,посредством които следва да бъде установена идентичността между два недвижими имота,както и следва ли да бъдат съпоставяни заявените имоти или възстановените такива при спор за материално право,заявен по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, който въпрос според касаторите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.2 ГПК ответникът по касационна жалба В. М. К. изразява становище,че сочените от касаторите основания за допускане на касационното обжалване не са налице по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 22.12.2008г. по гр.д. №903/2007г. Окръжен съд-Благоевград,действувайки като въззивна инстанция при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил иска,предявен от Л. Д. С. и Е. И. Ч. за признаване за установено по отношение на В. М. К. и Л. М. К. ,че наследодателят им П. В. С. е бил собственик преди образуване на ТКЗС на ливада от 1.3дка в м.”В”,землището на с. Б.,при съседи:наследници на М. К. , Ю. С. ,наследници на Н. К. ,Георги К. и А. Х. като неоснователен.
Прието е,че по делото е установено,че наследниците на П. В. С. ,починал през 1947г. и на Г. П. С. ,починал през 1955г. са били собственици на основание давностно владение, осъществявано повече от 20 години на ливада в землището на с. Б., м.”В” при съседи: наследници на М. К. ,Юсеин С. и вада. Въпреки изслушаната с оглед дадените от ВКС в отменителното решение указания съдебно-техническа експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели не е установено този имот да е идентичен /да се припокрива частично или цялостно/ с процесния имот,който е възстановен на наследниците на М. Д. К. ,с оглед на което предявеният иск е приет за неоснователен-не е установено наследодателят на Л. С. и Е. Ч. да е придобил и притежавал правото на собственост именно върху процесния имот.
Поддържаната от касаторите теза,че въпросът за доказателствата и доказателствените средства, посредством които може да се установява идентичност върху два недвижими имота,както и въпросът дали следва да бъдат съпоставяни заявените или възстановените имоти имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото не може да бъде споделена.
По смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос,който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е само онзи,който касае приложението на нов закон или на правна норма,която е неясна и се нуждае от тълкуване или са налице обстоятелства,обуславящи наличие на основание за промяна в константната практика на съдилищата. По поставените в изложението въпроси е налице константна практика на съдилищата,с която въззивният съд изцяло се е съобразил-идентичността се установява чрез изслушване на съдебно-технически експертизи, свидетелски показания и други доказателства и доказателствени средства, като конкретното разрешаване на този въпрос се обуславя от направените по всяко едно дело оспорвания и установените факти,т.е. даваното от съдилищата различно разрешаване на така поставените въпроси се основава на установената по всяко дело конкретна фактическа обстановка и в този смисъл не може да се приеме,че тези въпроси сочат на наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Не са налице и обстоятелства,които да налагат промяна в съществуващата съдебна практика по тези въпроси.
В обжалваното решение съдът не се е произнесъл по въпроси,които да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд-Благоевград въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 22.12.2008г. по гр.д. №903/2007г. по описа на Окръжен съд-Благоевград по подадената от Л. Д. С. и Е. И. Ч. касационна жалба вх. №330/04.02.2009г.
Председател:
Членове: