О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София, 29.04.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 218 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” ЕАД-гр. Перник срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 08.10.2008г. по гр.д. №450/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по приложението на чл.10 ЗСПЗЗ в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. Поставя се въпросът какви са предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и по-специално необходимо ли е да се установи,че имотът е бил отнет по някои от посочените в ЗСПЗЗ начини. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът се позовава на приложените към изложението решение №61/1997г. на ІV ГО на ВКС,решение от 20.12.2007г. по гр.д. №544/2007г. на Шуменския окръжен съд,решение от 28.12.2005г. по гр.д. №2407/2004г. на СГС,ІІ В отделение.
Ответникът по касационна жалба ОСЗ-гр. Перник не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 08.10.2008г. по гр.д. №450/2008г., Пернишкият окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд ,с което е отхвърлен предявеният от “М”ЕАД иск за признаване право на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на собствеността върху земи,находящи се в землището на с. Г. и гр. П.. По поставения в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК въпрос съдът е приел,че дружеството не е установило да е собственик на земеделски земи,отнети му по някои от посочените в ЗСПЗЗ начини.
Тезата на касатора,че е налице противоречива практика по въпроса дали е необходимо в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ да се установи и отнемане на имотите по някой от изброените в разпоредбата на чл.10 ЗСПЗЗ начини ,както и че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, не може да бъде споделена.
На първо място следва да се отбележи,че така поставения въпрос се разглежда в практиката преди всичко във връзка с предназначението на земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и с необходимостта правото на собственост да бъде възстановено,което се налага само ако е било отнето,като наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на различните реституционни закони се разглежда и от гледна точка на начина,по който тези имоти са били отнети от собственика си. Именно начина на отнемане и вида на имотите обуславят приложимостта на един или друг реституционен закон и сочените от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения не съдържат различно от това разрешение. Тези решения засягат съвършенно различен въпрос,а именно за предпоставките за допустимост на иска по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ,като се приема,че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска е имотът да не е бил заявяван по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ,както и въпросът за изключителното значение на обстоятелството бил ли е праводателят на заявителя собственик на имота преди обобществяването му. Макар да засягат различни материалноправни и процесуалноправни въпроси, тези решения косвено засягат и поставения от касатора въпрос доколкото се приема,че принадлежността на правото на собственост към патримониума на праводателя на заявителя следва да бъде установено към момента,предхождащ кооперирането или отнемането на собствеността,т.е. за да подлежи един имот на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,правото на собственост следва да е било отнето,респ. имотът да е внесен в ТКЗС. Както вече беше отбелязано,предвидената в ЗСПЗЗ възможност за възстановяване на собствеността може да бъде реализирана само ако бъде установено,че претендираният имот е земеделски по характер и е отнет по някои от предвидените в ЗСПЗЗ способи. Ако имотът не е земеделски или е бил отнет от собственика си по друг ред, възстановяването на собствеността ще следва да се извърши по реда на друг закон. Константна е и практиката по въпроса,че факта на отнемане на правото на собственост следва да се установи,за да може да се приеме,че същото подлежи на възстановяване,тъй като ако правото не е излизало от патримониума на своя носител,но са налице пречки за неговото ефективно упражняване,то следва да бъде защитено по друг ред,а не по реда на законите за възстановяване на собствеността. Именно в съответствие с тази практика поставеният в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос е разрешен и в обжалваното решение, не се установява този въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата,поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в сочения от касатора смисъл.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 08.10.2008г. по гр.д. №450/2008г. по описа на Пернишкия окръжен съд по подадената от “М”ЕАД касационна жалба вх. №6275/13.11.2008г.
Председател:
Членове: