О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София, 29.05.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 330 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Д. от гр. Д. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд постановено на 07.10.2008г. по гр.д. №298/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280,ал.1, т.1 ГПК, като се поддържа,че съдът се е произнесъл по съществени процесуални и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Поставя се и въпрос,за който се поддържа,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
В изложението по чл.282,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса чия е доказателствената тежест и с какви доказателствени средства следва да се установи факта на изплащане на обезщетение при отчуждаване на имот по реда на ЗПИНМ/отм./,както и по въпроса по кой ред следва да бъде възстановена собствеността върху имот, отчужден за жилищно строителство с регулационен план от 1951г., ако обезщетението не е било платено и отчуждителният ефект не е настъпил, в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на поддържаната теза касаторът представя решение №468/01.06.2007г. по гр.д. №302/2006г. на І ГО на ВКС. Поддържа също така,че съдът се е произнесъл и по съществен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а именно по въпроса допустимо ли е съдът да осъществява косвен съдебен контрол върху решение на районен съд,с което по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост,позовавайки се на правата на държавата по съставен през 1965г. акт за държавна собственост, след като в производството по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ е взела участие поземлена комисия,която е държавен орган,на когото държавата е възложила да взема решения и да участвува в производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
В обжалваното решение,подтвърждаващо решението на първонистанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Н. В. Д. против О. Д. иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено,че общината не е собственик на част от имот пл. №2388 по кад.план на гр. Д. с площ от 0.480дка, е прието,че процесният имот е отнет в полза на държавата по силата на градоустройствения план на гр. Д. от 1951г.,което обстоятелство е установено от представения по делото Акт за държавна собственост №,съставен на 14.12.1965г. Прието е,че обстоятелството, че на бившите собственици още през 1955г.е изплатено обезщетение за отчуждения имот е установено от извършеното в АДС 1928/14.12.1965г. отбелязване и не е необходимо представяне на други доказателства за това. Поради тази причина не е зачетен реституционният ефект на решение №447/30.07.2001г. по гр.д. №861/99г. на Димитровградския районен съд и на решение №28265-2/14.08.2002г. на ПК-гр. Д. ,като е прието, че възстановяването на отнетия имот е следвало да се извърши по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ,ЗПИНМ и др. Прието е,че съдът не е обвързан от решението на ПК и на административния съд и може да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на тези решения.
В представеното като приложение към изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК решение №468/01.06.2007г. по гр.д. №302/2006г. на І ГО на ВКС е прието,че доказателствената тежест да установи дали съответното обезщетение е било изплатено на собствениците до 06.07.1956г. е на общината,която твърди,че такова плащане действително е било извършено, както и че след като за отредения за жилищно строителство имот при действието на ЗПИНМ /отм./ не е било платено обезщетение,то отчуждителният ефект не е настъпил и правото на собственост следва да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ.
С оглед предмета на правния спор настоящият състав приема,че основание за допускане на касационното обжалване е налице по първия поставен от касатора въпрос,а именно по въпроса за разпределението на доказателствената тежест при спор за изплащане на обезщетение за отчужден по реда на ЗПИНМ/отм./ имот,който е съществен в настоящия случай,тъй като отговорът на този въпрос обуславя и извода дали отчуждителният ефект по отношение на този имот е настъпил с оглед разпоредбата на чл.39 ЗПИНМ/отм./ в редакцията й,действуваща от 1956г.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.10.2008г. по гр.д. №298/2008г. по описа на Хасковския окръжен съд по подадената от Н. В. Д. касационна жалба вх. № 13694/13.11.2008г.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Да се изпрати съобщение до жалбоподателя в 7-дневен срок за внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 30.00лв.
Председател:
Членове: