О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 30.04.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 223 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. В. от гр. Х. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 22.05.2008г. по гр.д. №1218/2006г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси,касаещи приложението на действуващото законодателство, уреждащо устройството на територията,като се поддържа,че точното и своевременно прилагане на това законодателство гарантира устойчивото развитие и благоприятните условия за живеене,труд и отдих на населението по смисъла на чл.1,ал.1 ЗУТ,както и въпроса за компетентността на съдилищата да определят границите между имотите и приложното поле на чл.109а ЗС когато съседните имоти са урегулирани. Твърди се също така,че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата,както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Решения на ВКС и на първоинстанционните и въззивни съдилища в подкрепа на поддържаната в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК теза не са посочени.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Й. Н. Й. ,Петър И. Х. и Л. К. Л. не изразяват становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
На първо място следва да се отбележи,че въпросът касаещ принципното приложение на действуващото законодателство,уреждащо устройството на територията не може да бъде поставен като съществен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,тъй като съществен по смисъла на тази разпоредба въпрос,по който ВКС има правомощието да се произнесе по реда на чл.290 и сл. ГПК е само онзи,който касае приложимостта на конкретна правна норма в сходни или идентични случаи. От такова естество е поставеният в изложението въпрос за компетентността на съдилищата да определят граници между урегулирани поземлени имоти. Този въпрос обаче в случая не може да бъде приет за съществен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,тъй като поставеният на разглеждане по настоящето дело правен спор не касае искане за определяне на граници между съседни имоти по реда на чл.109а ЗС. Производството е образувано по реда на чл.109 ЗС,като в обжалваното решение,постановено на 22.05.2008г. по гр.д. №1218/2006г. Пловдивският окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС,е отменил решението на първоинстанционния съд,в частта,с която е отхвърлен искът по чл.109 ЗС, предявен от Б. Я. Т. ,Петър И. Х. ,Йонка Н. Й. ,Кръстю К. Х. ,Енчо Г. Е. и Л. К. Л. против А. Д. В. и С. В. В. и вместо това е осъдил А. Д. В. и С. В. В. да преустановят действията по незаконно заемане на част от собствения на ищците имот пл. №796 в кв.9 по плана на гр. Х., включен понастоящем в съсобствения на ищците парцел **** за групово жилищно строителство в кв.9,която част е в размер на 4.40кв.м.,затворена между точките 1,2,3 /поставена в южната част на южната граница с улица/ и 1 по скица №8 към заключението на тройната СТЕ от 06.03.2008г.,която е неразделна част от решението,като премахнат за своя сметка построената от тях между двата имота масивна ограда. Прието е,че масивната ограда е поставена от С. В. и А. В. в нарушение на законоустановената процедура и при заемане на част от съседния имот-не е установено да е приключила административната процедура по определяне на строителна оградна линия и даване на разрешение за строеж на ограда, без което поставянето на ограда представлява незаконосъобразно действие с оглед и на обстоятелството,че оградата е поставена на място, различно от точната имотна граница и от точната парцелна граница,които съвпадат.
При постановяване на решението си въззивният съд е съобразил действуващия регулационен статут на имотите с оглед константната практика на ВКС по искове,свързани с твърдения за поставяне на ограда между съседни урегулирани поземлени имоти на място,различно от регулационната граница,при което не се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос по приложението на чл.109 ЗС в противоречие с практиката на ВКС. Не се сочи,както вече беше отбелязано,и в други решения на съдилищата по сходни казуси да е давано различно противоречиво разрешение на тези въпроси. Не може да се приеме също така,че разрешеният от въззивния съд въпрос дали поставянето на масивна ограда между два съседни урегулирани поземлени имота на място,различно от точната имотна и точната парцелна граница и то не по установения в закона ред представлява неоснователно действие, което по смисъла на чл.109 ЗС пречи на собственика да упражнява своето право и следва ли да тази ограда да бъде премахната е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като този въпрос нееднократно е поставян на разглеждане пред съдилищата по сходни казуси и в случая не е налице хипотеза,която да налага ново,по-различно тълкуване на приложимата в тези случаи правна норма. Даваните от съдилищата различни разрешения са основани на различна фактическа обстановка,което не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 22.05.2008г. по гр.д. №1218/2006г. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от С. В. В. касационна жалба вх. №15946/30.06.2008г.
Председател:
Членове: