О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 25.02.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3625 от 2008 година,образувано по описа на І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Д. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Смолян, постановено на 10.03.2008г. по гр.д. №18/2008г.,подтвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от Й. Д. П. иск за признаване правото на възстановяване на собствеността върху гора в м.”К” с площ 9.2 дка и гора в м.”Ч” с площ 16.4 дка на наследниците на Х. П. Д. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи,че е налице противоречива практика на съдилищата по съществения материалноправен въпрос може ли да се възстанови по реда на ЗВСГЗГФ право на собственост върху гори,включени в държавно горско стопанство по реда на Закона за горите от 1925г./отм./,а не по изброените в чл.2,ал.2 ЗВСГЗГФ закони,както и по процесуалния въпрос допустимо ли е установяване право на собственост върху гори и земи от горския фонд с писмени доказателства извън посочените в чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ и по-специално за доказателственото значение на постановление за определяне предмета на горското стопанство,издадено по реда на Закона за горите от 1925г./отм./ за принадлежността на правото на собственост върху посочените в него имоти. Поставя се също така и въпросът за значението на разпоредбата на чл.30 от Закона за горите от 1925г.,отм. и по-специално за доказателственото значение на издаденото по реда на чл.20 от този закон постановление-дали при липса на данни за последващо отчуждаване или замяна на посочените в постановлението гори може да се приеме,че соченото като техен собственик лице е запазило правото на собственост и към 1948г. Поддържа също така че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С приложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК е представено решение №156/27.11.2007г. на Районен съд-Чепеларе, постановено по гр.д. №135/2007г.
Ответниците Общинска служба “З”-Чепеларе, Държавно лесничейство “Х” и Регионално управление на горите-Смолян не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В изложението се поддържа,че с представеното решение на РС-Чепеларе по гр.д. №135/2007г. е признато право на възстановяване на наследниците на друго лице за имоти в същия ревир върху гори,които са описани в същото постановление,издадено по реда на чл.20 от Закона за горите от 1925г./отм./,което според касатора сочи на наличие на противоречива практика на съдилищата по поставените в изложението въпроси. Действително с това решение е признато правото на наследниците на Г. Х. Б. на възстановяване на гори,но в идеални части от ревир,а не в реални граници,както се претендира в производството по настоящето дело,т.е. разглеждана е съвършенно различна хипотеза на одържавяване на гори и съответно особена хипотеза на възстановяване на права в идеални части от ревир в полза на наследници на член на бивша горовладелска кооперация. Въпросът за доказателственото значение на Постановление №13072/1940г. /ДВ.бр.209/1940г./,издадено по реда на чл.20 от Закона за горите от 1925г. /отм./, както и за доказателствената тежест относно реда,по който претендираната за възстановяване гора е била одържавена, в решението на РС-Чепеларе,постановено по гр.д. №135/2007г. не е бил обсъждан и в този смисъл не е налице противоречива практика на съдилищата в твърдения от касатора смисъл.
Следва да се отбележи,че изразяваното в други решения на съдилищата становище досежно момента на преминаване на правото на собственост върху имоти, включени в държавните горски стопанства по реда на чл.20 от Закона за горите от 1925г./отм./ и по въпроса подлежат ли на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ горите,одържавени по реда на този закон е идентично с изложеното в обжалваното решение и в този смисъл също не е налице противоречива практика на съдилищата по този въпрос /решение №317/17.07.2004г. на ОС-Смолян по гр.д. №425/2004г./. Приема се, че Законът за горите от 1925г./отм./ не е сред изрично изброените в чл.2 ЗВСГЗГФ закони,не е предвидена процедура по реституиране на имоти, които не са отчуждени по надлежния ред или са завзети от държавата не по установения ред,както и че постановлението,издадено по чл.20 от Закона за горите от 1925г./отм./ не е доказателство за собственост по смисъла на чл.13 ЗВСГЗГФ и от момента на влизането му в сила правото на собственост върху включените в горското стопанство имоти преминава в патримониума на държавата. Следва да се обърне внимание също така,че е налице константна практика по отношение на възможността да бъде възстановено правото на собственост върху недвижим имот. Право на собственост върху отчужден недвижим имот подлежи на възстановяване само доколкото законът предвижда такава възможност. На възстановяване подлежи правото на собственост,отчуждено по реда на онези закони,които изрично са посочени в разпоредбите на съответния реституционен закон.
Неоснователна е и поддържаната в изложението теза,че сочените в изложението въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.2 ЗВСГЗГФ е ясна и не се нуждае от тълкуване. Същата изчерпателно сочи одържавените по реда на кои закони гори подлежат на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ,като няма основание така очертаното приложно поле на закона да подлежи на разширително тълкуване. Разпоредбата на чл.2,ал.2 ЗВСВОНИ касаеща възможността за възстановяване правото на собственост върху всички движими и недвижими имущества,отнети без законово основание или отчуждени не по установения от закона ред,също в случая не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,доколкото визира точно определен период, несъвпадащ с момента на включване на гори в държавните горски стопанства по реда на Закона за горите от 1925г./отм./. Тази разпоредба не би могла да намери приложение ако имотите са отчуждени дори не по установения от закона ред в периода преди 09.09.1944г.
Ясни и ненуждаещи се от тълкуване са и установените в ГПК/отм./ правила относно доказателствената тежест, които следва да намерят приложение и в производството по възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с тези правила,като е приел,че в тежест на ищеца е да установи,че неговият наследодател е притежавал правото на собственост към момента на одържавяване на претендираната за възстановяване горска площ. Това становище не се различава от изразяваното в константната съдебна практика и в този смисъл не съдържа различно специфично и нетрадиционно тълкуване на приложимия закон, което да сочи на основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280,ал.1, т.3 ГПК.
По така изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд-Смолян въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Окръжен съд-Смолян, постановено на 10.03.2008г. по гр.д. №18/2008г. по подадената от Й. Д. П. касационна жалба вх. № 1611/10.04.2008г.
Председател:
Членове: