О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 20.01.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1157 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. И. от гр. Д. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 27.07.2009г. по гр.д. №715/2009г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че съдът се е произнесъл по въпроса кога владението може да бъде окачествено като добросъвестно по смисъла на чл.70 ЗС и следва ли да се счита за добросъвестно владението след съставяне на констативен нотариален акт в полза на упражняващото фактическата власт върху имота лице,по който въпрос е налице противоречива практика вкл.с оглед представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВКС.
Ответниците по касационна жалба Г. Д. П. и П. Д. П. не изразяват становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 27.07.2009г. по гр.д. №715/2009г. Варненският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е подтвърдил решението на първоинстанционния съд,с което е прието в отношенията между страните,че П. Д. П. и Г. Д. П. са собственици на апартамент №53,находящ се в гр. В., ж.к.”М”,бл.161,вх.1,ет.1 и И. С. И. е осъден да им предаде владението на имота на основание чл.108 ЗС.
Прието е,че имотът е принадлежал на М. Р. ,починала през 1990г.,която е наследена от своя син И. Д. П. След смъртта на И. Д. П. /2001/ същият е наследен от своите еднокръвни братя П. Д. П. и Г. Д. П.. Съставеният на 06.06.2001г. н.а. №86,том І,рег. №1837,н.д. №104/2001г.,с който С. И. И. ,брат на М. Р. и вуйчо на И. Д. П. , е признат за собственик на имота по наследство е прието,че не установява наличие на наследствено правоприемство и придобиване на посоченото в акта основание,тъй като след смъртта на М. Р. призован към наследяване е само нейният син И. Д. ,чиито наследници пък са само неговите еднокръвни братя.
Възражението на И. С. И. за придобиване на имота по давност от него,респ. от неговия наследодател С е прието за неоснователно,тъй като от смъртта на И. Д. до предявяване на иска не е изтекъл предвиденият в чл.79,ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок. Прието е,че осъществяваното от С. И. владение не може да бъде окачествено като добросъвестно,както и че установената в чл.70,ал.2 ЗС презумпция по отношение на неговото владение не е опровергана. Прието е също така,че фактът на съставяне на констативен нотариален акт през 2001г. не легитимира С. И. като собственик нито съставлява основание за окачествяване владението му като добросъвестно.
Не може да бъде споделена поддържаната от касатора теза за наличие на противоречива практика по поставения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос по приложението на разпоредбите на чл.79,ал.2 ЗС и чл.70,ал.1 ЗС.
В представеното с изложението решение №649/01.07.1993г. по гр.д. №477/1992г. на І ГО на ВС е прието,че добросъвестният владелец, придобил имота на правно основание от несобственик,става собственик ако упражнява фактическата власт върху него постоянно,непрекъснато, несъмнително,спокойно и явно в продължение на давностния срок, предвиден в закона. Разгледаната в това решение хипотеза по приложението на чл.70 ЗС обаче е съвършенно различна и не е идентична с твърдяното придобиване от страна на С. И. не е придобил имота от несобственик,за да се приеме,че по смисъла на даденото от ВС разрешение упражняваната от него фактическа власт следва да се охарактеризира като добросъвестно владение. По отношение на И. С. пък подобно разпореждане е извършено едва през 2008г. и по отношение на него квалифицирането на владението като добросъвестно не обуславя крайния изход на спора,нито извода на съда,че придобиване по реда на чл.79,ал.1 ЗС не се е осъществило /мотивът възражението да бъде прието за неоснователно е,че не е изтекъл предвиденият в чл.79,ал.1 ЗС давностен срок/.
Даденото в представеното с изложението решение №1396/31.03.2009г. на СГС разрешение също не касае идентична нито дори сходна хипотеза по приложението на чл.70 ЗС и чл.79,ал.1 ЗС-същото касае хипотеза на извършени разпоредителни сделки от наследодателя приживе,които обуславят невъзможността разпоредената част да бъде придобита по наследство.
Представеното с изложението решение №17/12.06.2008г. на районен съд пък освен че не съдържа отбелязване,че е влязло в сила,касае хипотеза на създаване на пречки при упражняване на владение,но не и становище досежно критерия,въз основа на който владението следва да бъде квалифицирано като добросъвестно.
Не се установява наличие на противоречива практика по поставения от касатора въпрос и доколкото съставянето на констативен акт касае манифестиране на намерение за своене,но не и вида на установената фактическа власт от гледна точка на разпоредбата на чл.70 ЗС, следва да се приеме,че наличието на соченото в изложението основание за допускане на касационното обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 27.07.2009г. по гр.д. №715/2009г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от И. С. И. касационна жалба вх. № 27172/10.08.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: