О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004
София, 06.11.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 953 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ю. С.,Ю. А. С. и Н. Ю. С.,всички от гр. Х. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 04.06.2009г. по гр.д. №85/2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.79 ЗС /наличие на обективен и субективен елемент/ и по-специално досежно възможността страдащо от психическо заболяване лице да изразява намерение за своене и воля за придобиване на имот по давност в противоречие с практиката на ВКС,при наличие на противоречива практика,като се поддържа също така,че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставя се също така и въпросът за значението на изявлението за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и факта на издаването му,както и въпросът за началния момент на давностното владение като се поддържа,че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,както и въпросите за приложението на чл.99 ЗС, предмета на доказване и разпределение на доказателствената тежест при предявен ревандикационен иск.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба А. М. А. изразява становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 04.06.2009г. от Хасковския окръжен съд по гр.д. №85/2009г. е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е прието за установено по отношение на А. Ю. С.,Ю. А. С. и Н. Ю. С. правото на собственост на А. М. А. върху поземлен имот 77195.739.432 с площ от 108кв.м.,находящ се в гр. Х.,ул.”О”,ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда 77195.739.432.1 със застроена площ от 31 кв.м. и същите са осъдени да предадат на А. М. А. владението върху този имот.
Прието е,че фактическата власт върху имота е установена от преди 1969г. от М. Ш. ,който е упражнявал тази фактическа власт необезпокоявано до смъртта си през 1983г.,като след този момент до 1989г. владението е продължило в лицето на неговите наследници,вкл. и М. М. ,която на 29.12.2004г. се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка и дарила този имот на същата дата на А. М. А.. Обстоятелството,че М. М. е страдала от параноидна шизофрения е прието за ирелевантно досежно възможността й да изразява воля за своене на вещта и за упълномощаване на трето лице /А. Мюмюн/ да отправи искане до нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка,тъй като не е установено да е била поставена под запрещение. Изложени са и съображения,че с издаването на нотариален акт по обстоятелствена проверка не се учредява,а се удостоверява право на собственост,което е съществувало и преди учредяването.
Прието е,че издаденият в полза на Ю. С. и Н. С. през 1996г. нотариален акт по обстоятелствена проверка не ги легитимира като собственици,тъй като от 1989г.,когато М. М. е постъпила в Дом за възрастни хора с психични разстройства,до момента на издаването на акта,не е изтекла предвидената в чл.79 ЗС придобивна давност,а след тази дата е налице противопоставяне на владението от страна на титуляра на правото на собственост.
Във връзка с твърдението за наличие на противоречие по въпроса за предпоставките за придобиване по давност на правото на собственост върху недвижим имот от обективна страна и за значението на изявлението за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и факта на издаването му с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение от 22.09.2006г. по гр.д. №299/2006г. на Великотърновския окръжен съд,в което е прието,че снабдяването с нотариален акт за собственост сочи на възползуване от последиците на придобивната давност,което завършва фактическия състав на оригинерния придобивен способ по чл.79 ЗС и отнема собствеността от досегашния собственик. Доколкото в обжалваното решение е изразено различно становище досежно значението на изявлението за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и на факта на издаването му,следва да се приеме,че е налице противоречиво разрешаване на така поставения въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и на основание за допускане на касационното обжалване по този въпрос.
Налице е основание за допускане на касационното обжалване и по въпроса за значението на субективния елемент от фактическия състав на придобивната давност в посочения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК смисъл,т.е. за възможността страдащо от психическо заболяване лице, което не е поставено под запрещение,да изрази намерение за своене и воля за придобиване правото на собственост по давност. С оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване на разпоредбата на чл.79 ЗС досежно субективния елемент на този придобивен способ,настоящият състав приема,че касационното обжалване следва да се допусне с оглед хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По останалите,поставени с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси поддържаната от касаторите теза за наличие на противоречива практика на съдилищата и разрешаване на тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС не може да бъде споделена.
Поставеният въпрос за началния момент на придобивната давност винаги се преценява на основата на установените по конкретното дело факти и обстоятелства и като фактически въпрос не би могъл да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и разрешаване в противоречие с практиката на ВКС на въпроса за предпоставките,при наличието на които намира приложение разпоредбата на чл.79 ЗС. В представеното с изложението решение №802/24. ХІ.2004г. по гр.д. №544/2004г. на І ГО на ВКС е прието,че съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години,което следва да бъде явно,необезпокоявано и непрекъснато,като фактическата власт върху имота се упражнява с намерение той да се свои,вкл. като се има предвид,че разпоредбата на чл.69 ЗС установява презумпция,съгласно която се предполага,че владелецът държи вещта като своя докато не се докаже,че я държи за другиго. В същия смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване с оглед даденото от въззивния съд разрешение на въпроса кога едно лице изгубва правото на собственост по смисъла на чл.99 ЗС. Обстоятелството дали,доколко и кога се е осъществило последващо придобивно основание по смисъла на чл.99 ЗС се разрешава конкретно с оглед установената по различните дела фактическа обстановка и в този смисъл не би могло противоречивото разрешаване на този въпрос да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице разрешаване в противоречие с практиката на ВКС и на въпроса за предмета на доказване и разпределение на доказателствената тежест при предявен ревандикационен иск. В посочените от касаторите решение №2419/13.10.1960г. на І ГО на ВС по гр.д. №3461/1960г.,решение №13/19.02.2009г. по гр.д. №4/2009г. на Разградския окръжен съд и решение от 24.10.2007г. по гр.д. №286/2007г. на Софийския окръжен съд е прието,че при ревандикационния иск ищецът следва да проведе пълно главно доказване на юридическия факт,от която извежда твърдяното право на собственост,както и на факта,че вещта се намира във владение или държане на ответника,като за да се придобие право на собственост по давност,следва да се докаже явно,необезпокоявано и непрекъснато упражняване на фактическата власт върху имота с намерението да бъде придобита собствеността. Изводите на въззивния съд са формирани на основата на същите правила,поради което следва да се приеме,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по така поставения въпрос.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 04.06.2009г. по гр.д. №85/2009г. по описа на Хасковския окръжен съд по подадената от А. Ю. С.,Ю. А. С. и Н. Ю. С. касационна жалба вх. №6146/09.07.2009г. по въпросите за приложението на разпоредбата на чл.79 ЗС с оглед субективния елемент от фактическия състав и по-специално досежно възможността страдащо от психическо заболяване лице да изразява намерение за своене и воля за придобиване на имот по давност както и за значението на изявлението за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и факта на издаването му.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 04.06.2009г. по гр.д. №85/2009г. по въпросите за началния момент на давностното владение,както и въпросите за приложението на чл.99 ЗС, предмета на доказване и разпределение на доказателствената тежест при предявен ревандикационен иск.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Да се изпрати съобщение до касаторите в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.50 лв. и да представят доказателства,че таксата е внесена.
Председател:
Членове: