О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
София, 01.10.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 751 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Е. Н. К.,С. И. К.,З. С. К.,С. Д. К.,Т. И. К.,М. И. Н., Н. С. К.,Н. Ж. М. и Ж. Ж. М. срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 05.03.2009г. по гр.д. №8/2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл.2,ал.3 ЗОС,по който въпрос е налице противоречива практика.
Ответниците по касационна жалба П. к. на с. в България и О. П. не изразяват становище досежно наличието на основания за допускане на касационното обжалване в поддържания от касаторите смисъл.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 05.03.2009г. по гр.д. №8/2009г. Пазарджишкият окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция след отменително решение на ВКС по чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за установено по отношение на О. П. ,Н. Ж. М. и Ж. Ж. М. като наследници на починалата в хода на производството В. Н. М. ,както и по отношение на Е. Н. К.,С. И. К.,Н. С. К., З. С. К.,С. Д. К.,Т. И. К. и М. И. Н.,че Национална потребителна к. на с. в България е собственик на полумасивна сграда /магазин/ със застроена площ от 72 кв.м.заснета в действуващия кадастрален план с пл. №3,участвуващ в парцел ****жилищно строителство,в кв.198 по ЗРП на гр. П.,ведно с прилежащия й терен с площ от 108кв.м. Предявеният насрещен иск за преустановяване действията на Национална потребителна к. на с. в България, с които пречи на ответната страна да упражнява своето право на собственост като освободи терена с площ от 48кв.м.,върху който попада част от процесния павилион е отхвърлен като неоснователен.
Прието е,че кооперацията е станала собственик на павилиона по реда на чл.2,ал.3 ЗОС-постройката е изградена изцяло със средства на кооперацията,която се явява инвеститор на строителството,извършено при условията на чл.120,ал.4 ППЗТСУ/отм./ в редакцията,обн. ДВ.бр.62/1973г. въз основа на строително разрешение №233/12.11.1982г.,въведена в експлоатация като магазин по реда на чл.67,ал.1,т.1 ПКС,заведена по сметка на кооперацията под №203 “сгради” и заприходена със счетоводна справка №4 и №32 от м. ХІІ,1982г.
Прието е,че макар постройката да не е била предвидена по действуващия към момента на построяването й застроителен план,същата попада в приложното поле на чл.2,ал.3 ЗОС,тъй като тази разпоредба не третира фактическото действие /строителството/,а обозначава вида на построеното с оглед средствата,вложени при неговото построяване, в който случай липсата на акт за учредяване на право на строеж от страна на държавата не съставлява пречка да се признае право на собственост на кооперацията върху построената от нея сграда до 13.07.1991г.
Поставя се въпросът приложима ли е разпоредбата на чл.2,ал.3 ЗОС към постройки,които не са били предвидени в градоустройствения план към момента на построяването им и в този смисъл нямат траен градоустройствен статут,а представляват временни постройки по смисъла на чл.120,ал.4 ППЗТСУ/отм./,по отношение на които не е проведено производство по чл.50а ЗТСУ/отм./ за изменение на действуващия ПУП с цел временният строеж да получи траен устройствен статут.
Във връзка с подържаната теза за наличие на противоречива практика с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са представени определение №592/22.11.2002г. на ВКС по гр.д. №435/2002г. на ІV ГО; решение №139/30.05.2006г. на ВКС по гр.д. №2881/2004г. на ІV ГО; решение №1503/11.10.2002г. на ВКС по гр.д. №1938/2001г. на ІV ГО и решение №273/26.05.2004г. на ВКС по гр.д. №500/2003г. на ІV ГО.
Поддържаната от касаторите теза,че наличието на противоречиво разрешаване на поставения от тях въпрос обуславя наличие на основание за допускане на касационното обжалване обаче не може да бъде споделена, тъй като обстоятелството дали и в какви хипотези намира приложение разпоредбата на чл.2,ал.3 ЗОС не е от съществено значение при разрешаването на спора за принадлежността на правото на собственост между кооперацията,с чиито средства е построена сградата и лицата,които претендират в техния патримониум да е възстановено правото на собственост върху терена. Този въпрос би могъл да обуслови изхода на спора за принадлежността на правото на собственост между кооперацията и общината,но не и с трети лица,като в настоящия случай постановеното от въззивния съд решение не е обжалвано от О. П. . От значение за изхода на спора в случая е въпросът представлява ли изграденият от кооперацията магазин пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВОНИ и доколко признаването на правото на възстановяване е противопоставимо на кооперацията,която не е взела участие в развилото се само с участието на общината производство. Такива въпроси обаче в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не се поставят,нито е налице релевиране на подобни доводи в касационната жалба,т.е. тези въпроси са извън очертаните с касационната жалба предели на контрола,който касационният съд следва да осъществи по реда на чл.290 и сл. ГПК,с оглед на което настоящият състав приема,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 05.03.2009г. по гр.д. №8/2009г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд по подадената от Е. Н. К.,С. И. К.,З. С. К.,С. Д. К.,Т. И. К.,М. И. Н., Н. С. К., Н. Ж. М. и Ж. Ж. М. касационна жалба вх. №1164/09.04.2009г.
Председател:
Членове: