О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1098
София, 01.12.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1085 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Р. В. и Р. И. В. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 29.05.2009г. по гр.д. №1198/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд по въпроса за начина на идентифициране на един недвижим имот и установяване идентичността му, по който въпрос поддържат,че е налице противоречива практика /с оглед представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВКС/; по въпроса за приложението на регулацията,по който поддържат,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС/;по въпроса възможно ли е да бъде придобита по давност маломерна реална част от урегулиран имот посредством трансформиране на владяната реална част в съответна идеална част от имота,т.е. по приложението на чл.181,ал.3 ЗТСУ/отм./,по който поддържат, че е налице противоречива практика /с оглед представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВКС/. Поддържат също така,че съдът се е произнесъл по въпроса за правата на добросъвестните владелци и присъединената придобивна давност,както и относно необходимостта от квалификацията на тези правни институти от спорещите страни,който считат, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба М. Г. М. и Х. Г. М. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане по делото е предявен от М. Г. М. и Х. Г. М. иск за предаване владението върху реална част от урегулиран недвижим имот,както и предявен от В. Р. В. и Р. И. В. насрещен иск за установяване правото на собственост върху тази част от имота и направено възражение за подобрения и право на задържане.
С обжалваното решение,постановено на 29.05.2009г. по гр.д. №1198/2008г. Варненският окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта,с която М. Г. М. и Х. Г. М. са осъдени да заплатят на В. Р. В. и Р. И. В. сумата 17413лв,.представляваща обезщетение за извършени в УПИ *,кв.48 по плана на вилна зона “Т”,гр. Варна подобрения и е признато право на задържане върху имота до заплащането им и вместо това е отхвърлил възражението за заплащане на обезщетение в размер на увеличената стойност на имота вследствие извършени подобрения в реална част от имота и за признаване право на задържане върху същата реална част,предявено от В. Р. В. и Р. И. В. срещу М. Г. М. и Х. Г. М.. В частта,с която е уважен искът за признаване за установено по отношение на В. Р. В. и Р. И. В.,че М. Г. М. и Х. Г. М. са собственици на реална част от 148кв.м.,посочена с граници по скицата на в.л. Великов,приподписана от съда и за предаване владението върху тази реална част,както и в частта,с която е отхвърлен насрещният установителен иск на В. Р. В. и Р. И. В. за установяване право на собственост върху 148 кв.м. идеални части от имота решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.
Прието е,че М. и Х. М. се легитимират като собственици на УПИ * в кв.48 по плана на вилна зона “Т” на гр. В.,а В. В. и Р. В. се легитимират като собственици на съседния УПИ *Х-1096. Границата между двата имота е определена съгласно действуващия регулационен план от 1961г. ,като В. и Р. В. владеят част от УПИ * без правно основание. Прието е,че планът е приложен,тъй като е предвидено предаване на част от имот 1095 към парцел ****Х-1096,която е била завзета. Обстоятелството,че в кадастралния план от 1987г. границата между имотите е заснета по съществуващата ограда и навлиза навътре в УПИ * е прието, че сочи на вероятно съществуваща грешка при заснемането на границата още по плана от 1961г.,което обаче не може да бъде установено в настоящия процес. Прието е,че меродавна е границата по регулационния план,което обуславя основателността на ревандикационния иск.
Предявеният насрещен установителен иск е приет за неоснователен,тъй като не е установено спорната част да е била владяна от праводателите на В. преди влизане в сила на ЗТСУ/отм./ и съответно разпоредбата на чл.181,ал.3 във вр. с ал.1 ЗТСУ/отм./ не намира приложение, както и поради факта,че с оглед разпоредбите на чл.29 и чл.30 ЗСГ не се зачита изтеклата до 1990г. давност и освен това владяната част е маломерна и не може да се обособи в самостоятелен имот.
Възражението за подобрения и право на задържане е прието за неоснователно,тъй като не е установено подобренията да са били извършени от В. В.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя въпросът за идентифицирането на един недвижим имот и начина на установяване неговата идентичност,като се поддържа,че при липса на посочени граници на един имот неговата идентичност с процесния не би могло да бъде установена. В подкрепа на тезата,че по този въпрос е налице противоречива практика /противоречие с посочените в изложението решения на ВКС/ е представено решение №749/19.05.2008г. на ВКС,V ГО по гр.д. №3056/2007г.,в което е прието,че за идентифицирането на един имот са достатъчни /т.е. необходими/ три граници най-малко,а като допълнителни белези са площта и сигнатурата,с която е обозначен по плана. Представено е и решение №180/18.02.2009г. на І ГО на ВКС по гр.д. №181/2008г. в същия смисъл. И в двата случая обаче предмет на разглеждане е спор за неурегулиран имот,при който посочването на граници от три страни е необходимо с оглед индивидуализацията му. В случая обаче предмет на придобиване през 1983г. и на защита по настоящето дело е урегулиран поземлен имот,границите на който са посочени в регулационния план. Не е налице идентичност на разглежданите хипотези,поради което не може да се приеме,че е налице противоречива практика по поставения от касаторите въпрос-даденото от въззивния съд разрешение съответствува на трайната практика на ВКС.
Поставя се и въпросът кога регулационният план следва да се счита за приложен,като се поддържа,че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Съгласно дадените с ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС указания, понятието “приложен план” по смисъла на чл.32,ал.1,т.5 ЗТСУ е относимо не към заемането на придадения имот,а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след заемането на придадените места и владението им,продължило повече от 10 години от деня на това заемане,след което не е допустимо изменение на плана на това основание. Дворищнорегулационният план следва да се счита приложен от момента, когато настъпва трансформацията на регулационните граници в имотни. Изводите на въззивния съд съответствуват напълно на така дадените указания с оглед на обстоятелството,че изготвеният през 1961г. регулационен план действува и понастоящем,не е изменян и според този план придадените към парцел ****Х-1096 части са завзети и едва в кадастралния план от 1987г. имотната граница е изместена и то без да съответствува на границата по кадастралния план от 1956г. и на регулационния план.
В подкрепа на тезата за наличие на противоречива практика по същия въпрос е посочено решение №32/12.03.2004г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №2590/2002г.,в което е прието,че дворищната регулация не е приложена щом като не са били заплатени придаваемите се места,нито са били заети от собственика на парцела,към която са придадени и при това положение вещното действие на дворищнорегулационния план не е настъпило. Това решение изразява и трайната практика на ВКС по въпроса към кой момент се счита че дворищната регулация е приложена,която изцяло е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение,като следва да се отбележи,че доводите за неприложена регулация касаят придадените през 1961г. към парцел ****Х-1096 48кв.м., които не са идентични с процесната реална част.
Поддържа се ,че е налице противоречива практика /противоречие с дадените в посочените от касаторите решения на ВКС разрешения/ по въпроса за възможността да бъде придобита по давност маломерна реална част от урегулиран имот,вкл. посредством трансформирането на владяната реална част в съответна идеална част от имота.
Представено е решение №186/19.02.1987г. на ОСГК на ВС по гр.д. №154/1986г.,в което е прието,че владението на реална част от парцел ****а какъвто и да е срок нито води до придобиване на собствеността по давност,ако давностният срок е завършен след влизането в сила на ЗТСУ, нито може да се счита за владение върху идеални части и няма за последица придобиването по давност на съответната идеална част. При действието на ЗТСУ не е допустимо не само придобиването по давност на реални части,но и на идеални части от дворищнорегулационни парцели чрез владение върху идеални части. Правилото на чл.181,ал.3 ЗТСУ съставлява изключение от общата забрана на чл.59 ЗТСУ за придобиване по давност на реални части от парцели ,действието на която е ограничено само спрямо изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ давност.
Изводите на въззивния съд по приложението на чл.181,ал.3 ЗТСУ/отм./ изцяло съответствуват на така даденото разрешение на поставения въпрос,поради което следва да се приеме,че не е налице противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – изводът за неприложимост на разпоредбата на чл.181,ал.3 ЗТСУ/отм./ е основан на установените по делото конкретни факти,а не на принципно изразено становище,че придобиване по давност на маломерна реална част от имот преди влизане в сила на ЗТСУ/отм./ е невъзможно.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите,че поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси по приложението на чл.69, чл.79,чл.72,чл.74 и чл.82 ЗС са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На първо място следва да се отбележи,че на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК подлежат онези въззивни решения,в които съдът се е произнесъл по матералноправен или процесуалноправен въпрос,който касае приложението на нов закон или на правна норма,която е неясна и се нуждае от тълкуване или са налице обстоятелства, обуславящи наличие на основание за промяна в константната практика на съдилищата. В случая нито една от тези хипотези не е налице.
Разпоредбите на чл.69,72,74,79 и 82 ЗС не са неясни,не се нуждаят от тълкуване,а освен това не се сочи и конкретно обстоятелство,което да обуславя такава неяснота нито се поставя на разглеждане хипотеза,която да налага ново и различно тълкуване по приложението им.
Сочените от касаторите въпроси касаят приложението на разпоредби, които не са нови,нито са неясни,нито се нуждаят от тълкуване с оглед наличието на съдебна практика по тяхното приложение. Различните изводи на съдилищата досежно приложимостта на тези правни норми по различните дела се основават не на различно тълкуване,а на различната фактическа обстановка по конкретен казус,което не сочи на необходимост от даване на ново тълкуване,което би допринесло за развитието на правото.
И доколкото съдът е обвързан от сочените в това изложение основания за допускане на касационното обжалване,а в случая не са налице, както вече беше отбелязано, хипотезите на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК ,поради което настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК на ответниците М. Г. М. и Х. Г. М. следва да бъде присъдена сумата 1300лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 29.05.2009г. по гр.д. №1198/2008г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от В. Р. В. и Р. И. В. касационна жалба вх. № 24551/16.07.2009г.
ОСЪЖДА В. Р. В. и Р. И. В. да заплати на М. Г. М. и Х. Г. М. сумата 1300лв./хиляда и триста лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: