Определение №448 от по гр. дело №276/276 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 448
 
София, 22.06.2009 година
 
            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и девета година,в състав:
 
    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Емануела Балевска
                                     ЧЛЕНОВЕ:   Светлана Калинова
                                                                       Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 276 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Й., С. Д. Й.,С. Й. Д.,К. Х. К.,Б. С. Ч.,К. Б. Ч. и В. Б. К. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 15.10.2008г. по гр.д. №1564/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Г. В. П. и П. В. П. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване,тъй като не е налице разрешаване на посочения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК материалноправен въпрос в противоречие с даденото в ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС разрешение на същия въпрос. Поддържат,че въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС по приложението на материалния закон. Претендират заплащане на направените в производството разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 15.10.2008г. по гр.д. №1564/2008г. Софийският градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Л. Д. Й.,С. Д. Й.,С. Й. Д.,К. Х. К., Б. С. Ч.,К. Б. Ч. и В. Б. К. срещу Г. В. П. и П. В. П. иск с правно основание чл.108 ЗС с предмет ревандикация на магазин №1 в партерния етаж с площ от 15 кв.м. /застроена площ от 18.7 кв.м./ и избено помещение от 10 кв.м. под магазина,в сградата на ул.”С”№4,гр. София.
Прието е,че наследодателите на ищците са притежавали право на собственост върху един магазин с площ от 15кв.м.,намиращ се на ул.”С”№4,който е отчужден по реда на ЗОЕГПНС. Договорът от 01.08.1990г., с който държавата е изразила воля да продаде този магазин на В. П. В. ,наследодател на Г. В. П. и П. В. П.,не е произвел вещно-транслативен ефект,тъй като липсва подпис на купувача,а оттам и съгласие за сключването му. Прието е обаче, че правото на собственост върху отчуждения по реда на ЗОЕГПНС обект не е възстановено по реда на ЗВСВОНИ,тъй като още през м.август,1990г. магазинът е бил с променено предназначение и е представлявал жилищно помещение. В това си качество той не е могъл да съществува самостоятелно, а само като част от жилище,с оглед на което е прието,че не съществува реално в първоначалния си вид и размер към момента на влизане на ЗВСВОНИ в сила.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,съдържаща се в ТР №1/1995г. на ОСКГ на ВС по въпроса за предпоставките,при наличието на които настъпва реституционният ефект по ЗВСВОНИ и по-специално дали извършеното преустройство,в резултат на което отчужденият по реда на ЗОЕГПНС обект е променил своето предназначение,е пречка за възстановяване на собствеността по реда на този закон.
В т.1 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС е прието,че правото на собственост върху имотите по чл.1 и чл.2 ЗВСВОНИ се възстановява и при промяна на предназначението им,тъй като в закона не е поставено условие предназначението на имотите да е същото,каквото е било при одържавяването им. Необходимо и достатъчно изискване е съгласно дадените в ТР №1/1995г. указания,имотите да са налице,да съществуват реално като обекти на собственост до размерите,в които са били отчуждени,а извършените промени в тях,свързани с функционалното им предназначение,са без правно значение за действието на реституцията.
От съществено значение при извършването на преценка дали са налице предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВОНИ според дадените в ТР №1/1995г. указания по приложението на материалния закон е не дали предназначението на отчуждения по реда на ЗОЕГПНС имот е променено или не,евентуално дали същият е с намален или увеличен вследствие извършени преустройства обем,а дали отчужденият имот и понастоящем представлява самостоятелен обект на право на собственост. Тези указания обаче не касаят хипотези,при които в резултат на преустройство е налице присъединяване на този имот към друг,при което същият съгласно чл.97 ЗС е загубил самостоятелния си характер. Както е посочено и в т.1 на ТР №1/1995г.,за да настъпи реституционният ефект е необходимо отчужденият обект да съществува реално като самостоятелен обект на право на собственост,в какъвто смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение на съществения по делото материалноправен въпрос.
Не е налице противоречиво разрешаване на въпроса за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ в твърдения в изложението смисъл,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение.
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК на Г. В. П. и П. В. П. следва да бъде присъдена сумата 200.00лв.,представляваща направените в настоящето производство разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 15.10.2008г. по гр.д. №1564/2008г. по описа на Софийски градски съд по подадената от Л. Д. Й.,С. Д. Й.,С. Й. Д.,К. Х. К.,Б. С. Ч.,К. Б. Ч. и В. Б. К. касационна жалба вх. № 33680/01.12.2008г.
ОСЪЖДА Л. Д. Й.,С. Д. Й., С. Й. Д.,К. Х. К.,Б. С. Ч.,К. Б. Ч. и В. Б. К. да заплатят на Г. В. П. и П. В. П. сумата 200.00лв./двеста лева/,представляваща направените в настоящето производство разноски.
 
Председател:
 
Членове:
 
 

Scroll to Top