О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 29.04.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми април февруари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 199 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Я. Г. от с. К. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 11.11.2008г. по гр.д. №1221/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК,а именно за значението на писмените документи като доказателства за установяване на права по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
На касационно обжалване подлежат съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК само онези въззивни решения,в които съдът се е произнесъл по съществен матералноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,т.е. по въпрос,който касае приложението на нов закон или на правна норма,която е неясна и се нуждае от тълкуване или са налице обстоятелства,обуславящи наличие на основание за промяна в константната практика на съдилищата. В случая нито една от тези хипотези не е налице,тъй като разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ е точна,ясна и не се нуждае от тълкуване. В същата са изброени писмените доказателства,просредством които в производство по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ може да се доказва принадлежността на правото на собственост върху земеделските земи към момента на включването им в ТКЗС,като с оглед характера на производството за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ законодателят допуска установяване на правото на собственост и чрез други писмени доказателства,които не са изчерпателно изброени в тази разпоредба, каквато е и константната практика на ВКС. По приложението на тази разпоредба не съществува спор,като евентуално даваните различни разрешения се основават на различната фактическа обстановка по конкретен казус,с оглед на която се приема дали едно писмено доказателство е достатъчно за установяване принадлежността на правото на собственост.
В случая предмет на разглеждане е претенция за признаване право на възстановяване на собствеността по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ на земеделски земи в землището на с. К. на наследници на Я. С. С.
С обжалваното решение,постановено на 11.11.2008г. по гр.д. №1221/2008г. Варненският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което претенцията е отхвърлена като неоснователна. Прието е,че предпоставките за признаване на правото не са налице,тъй като не е установено с допустимите от закона доказателствени средства наследодателят Я да се легитимира като собственик на процесния имот- не са представени никакви доказателства за собственост. В решението следователно не се поставя на разглеждане специфична хипотеза,която да налага по-различно тълкуване на изискванията за установяване принадлежността на правото на собственост,установени в ЗСПЗЗ,а се дава конкретно разрешение на определен правен спор на основата на ясна и конкретна правна норма с оглед установените по делото факти, което обаче не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Следва да се отбележи ,че в случая се поставя въпросът за доказателственото значение на документ,който съдържа данни само за имота,но не и за неговия собственик,каквото е нанасянето на имота в кадастралния план без посочване на собственик в разписния лист към него, което не би могло да се приеме за съществен въпрос по приложимостта на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ в сочения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК смисъл, тъй като по отношение на данните, които документът следва да съдържа разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване-тези данни следва да касаят принадлежността на правото на собственост към патримониума на определен правен субект.
И доколкото съдът е обвързан от сочените в това изложение основания за допускане на касационното обжалване,а в случая не е налице, както вече беше отбелязано, хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посоченото в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основание.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 11.11.2008г. по гр.д. №1221/2008г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от С. Я. Г. касационна жалба вх. № 48248/16.12.2008г.
Председател:
Членове: