О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
София, 01.10.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 752 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Л. Д. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 24.02.2009г. по гр.д. №1992/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд по въпроса за доказателствената тежест за установяване на твърдяни положителни факти,от които страната черпи благоприятни последици, както и по въпроса за приложението на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ в хипотеза, при която предмет на последващо разпореждане е само идеална част от имот,заменен по реда на ЗТПС,за които са поддържа,че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касационна жалба Н. И. М. и Д. И. К. не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 24.02.2009г. по гр.д. №1992/2008г. Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от К. Д. К.,П. Л. Д. и Д. Л. Д. срещу Н. И. М. и Д. И. К. иск за предаване владението на имот №1920 по кадастрален план “Т”,с площ 964кв.м.,находящ се в гр. В.,землището на кв. Виница.
Прието е,че Н. И. и Д. И. се легитимират като собственици на процесния имот,тъй като имотът е даден по замяна от ТПС комисия на Д. А. И. ,признат за собственик по замяна с н.а. №121,том ІІІ,н.д. №1985/1965г.,който на 13.09.1968г. /н.а. №158,том ІІІ,н.д. №3531/1968г./ е дарил идеална част от имота на техния наследодател И. Прието е,че е осъществена валидна замяна по реда на ЗТПС,тъй като не е установено да е невярно направеното в н.а. №121/1965г. удостоверително изявление на нотариуса,че в нотариалното производство при проверка правото на собственост на Д. А. И. е представен препис-извлечение на протокол на ТПС-комисия от 13.09.1964г. Прието е,че замяната е запазила вещноправното си транслативно действие при осъществавяне на едно от изрично предвидените в чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ изключения,тъй като с получения по замяна имот е осъществена разпоредителна сделка.
Не може да бъде споделена тезата на касатора,че формулираните от него в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и биха могли да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
На касационно обжалване подлежат съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК само онези въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по въпроси, които касаят приложението на нов закон или на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или са налице обстоятелства, обуславящи наличие на основание за промяна в константната практика на съдилищата. В случая нито една от тези хипотези не е налице
Разпоредбата на чл.127,ал.1 ГПК/отм./,установяваща правилата за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес,не е неясна и по приложението й е налице изобилна съдебна практика,касаеща различни конкретни хипотези. Освен това в случая изводът на съда за доказаност на факта на осъществяване на замяната е основан не на установените в чл.127 ГПК /отм./ правила,а на разпоредбата на чл.154 ГПК /отм./ с оглед направеното оспорване на съставения на 03.04.1965г. н.а. №121. Следва да се отбележи,че разпоредбата на чл.154 ГПК/отм./ също не е неясна и въззивният съд изцяло се е съобразил с трайната практика на ВКС по нейното приложение.
Не е неясна и разпоредбата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ съгласно която при извършване на разпоредителни сделки със земята,получена при замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост,замяната остава в сила и в този случай при възстановяване на правото на собственост се счита,че е осъществена замяна на земи между двама собственици. Налице е трайна практика на ВКС,че тази разпоредба касае всяко разпореждане с имота,предмет на замяната,вкл. и разпореждане с идеална част от този имот,с която въззивният съд изцяло се е съобразил при постановяване на обжалваното решение.
Не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси, поради което настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 24.02.2009г. по гр.д. №1992/2008г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от П. Л. Д. касационна жалба вх. № 11829/07.04.2009г.
Председател:
Членове: