О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 19.02.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4434 от 2008 година,образувано по описа на І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. М. от гр. П. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 09.06.2008г. по гр.д. №421/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси,касаещи установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот в противоречие с практиката на ВКС,които също така са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се,че е налице противоречие с постоянната практика на ВКС,съдържаща се в представените с изложението решение №556/30.01.2007г. на І ГО на ВКС по гр.д. №313/2006г. и решение №374/03.01.2008г. на петчленен състав на ВКС по гр.д. №231/2007г.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците К. Н. К. и А. Д. К. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване,тъй като сочените от касатора съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси не са от значение за развитието на правната наука и практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,като същите са решени от въззивния съд в съответствие с константната практика на ВКС,вкл. по повод други спорове между същите страни досежно наличието на съсобственост върху магазините в същата сграда.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 09.06.2008г. по гр.д. №421/2008г. Пловдивският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за установено по отношение на М. Х. М.,че К. Н. К. и А. Д. К. са собственици на 17/152 ид.части от целия избен етаж от пететажна масивна жилищна сграда,находяща се в гр. П.,ул.”Х”№4,построена в имот пл. №1485,парцел **** от кв.20-стар,48-нов по плана на ЦГЧ на града. Прието е,че преди одържавяването на обектите през 1949 праводателят на ищцовата страна е бил собственик на магазин с изба в сградата,при което след реституцията поради настъпили промени в помещенията под магазините /преградните стени на избените помещения за премахнати/, правата се трансформират с оглед промяната в обекта и собствениците на отделни избени помещения са станали съсобственици на цялото сега съществуващо избено помещение под магазините. Прието е,че правата им следва да бъдат определени в идеални части от общото помещение съобразно съотношението между притежаваните някога помещения като площ и площта на цялото сега съществуващо помещение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя въпросът допустимо ли е установяване и признаване право на собственост въз основа на косвени доказателства както и на основата на математически изчисления и предположения,за доказателственото значение на договора за учредяване на ипотека при спор за собственост. Поддържа се,че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е възприел нотариалния акт за учредяване на ипотека като годно доказателство за установяване квадратурата на един обект /фурна под магазините/. Противоречие между даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за доказателствата, посредством които може да бъде установена квадратурата и границите на един обект и принадлежността на правото на собственост върху него с разрешението,дадено в представеното с изложението решение №374/03.01.2008г.,постановено от петчленен състав на ВКС по гр.д. №231/2007г. в твърдяния от касатора смисъл обаче не е налице.
На първо място следва да се отбележи,че предмет на разглеждане в производството по гр.д. №231/2007г. е подадена молба за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.231,ал.1,буква”а” ГПК/отм./,което производство е различно по своя характер от производството,при което правният спор за принадлежността на правото на собственост се решава по същество. По реда на отмяната ВКС не извършва преценка на доказателствата по смисъла на чл.188 ГПК/отм./,а само преценява доколко същите сочат на наличие на основание за отмяна на влязло в сила решение по смисъла на чл.231,ал.1,буква”а” ГПК/отм./,т.е. дали представляват нови доказателства по смисъла на тази разпоредба и доколко съобразяването им от съда,решаващ спора по същество би довело до промяна на крайния му извод за основателността на предявения иск. В този смисъл в постановеното на 03.01.2008г. решение на петчленен състав на ВКС е прието,че нотариалният акт за учредяване на ипотека върху имота,предмет на правния спор не е от съществено значение,обуславящо изхода на спора,но само от гледна точка на спецификата на производството за отмяна на влезли в сила решения по реда на чл.231,ал.1,буква”а” ГПК /отм./. Преценявано е доколко това доказателство би могло да промени изводите за осъществяването на имащите значение за спора факти,както и доколко същото е ново от гледна точка на това производство. Въпросът за доказателственото значение на този нотариален акт досежно квадратурата на имота не е преценявана по реда на чл.188 ГПК/отм./,а само с оглед нуждите и предметния обхват на производството за отмяна. В обжалваното решение въззивният съд е преценявал това доказателство по реда на чл.188 ГПК/отм./ в съвкупност с останалите доказателства по делото и с оглед относимостта на съответните факти,за установяването на които е бил представен към правния спор,т.е. не е налице идентичност на разрешавания в двете решения процесуалноправен въпрос. Следва да се отбележи също така,че е налице и константна практика на ВКС,съгласно която съдът следва да преценява всички събрани доказателства в тяхната съвкупност,вкл. и по спорове за принадлежността на правото на собственост,с която въззивният съд се е съобразил в обжалваното решение.
Не е налице противоречие в твърдения в изложението смисъл и досежно преобразуването на права върху отделно помещения в право на собственост върху идеална част като последица от извършено преустройство,при което отделните помещения са загубили самостоятелния си характер. Константна е практиката на ВКС,че подобно преобразуване е възможно и допустимо като последица от извършени преустройства,при които са премахнати преградните стени и от няколко самостоятелни обекта е образуван един,като в представеното с изложението решение №556/30.01.2007г. на І ГО на ВКС по гр.д. №313/2006г. е прието,че при липса на запазен архитектурен проект за преустройство следва да се приеме,че със заснемането на съществуващото положение са определени границите на обектите,а оттам и на правата на собствениците в новообразувания общ обект в идеални части,като квадратурата на двата съществуващи преди преустройството обекта е определена в заключението на съдебно-техническата експертиза. По отношение на квадратурата на сега съществуващия обект е възприето извършеното от вещите лица измерване. Идентично разрешение на тези въпроси се съдържа и в постановеното от Пловдивския окръжен съд въззивно решение. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел,че поради настъпилите промени в помещенията,за които е установено,че са принадлежали на праводателите на спорещите страни, правата са се трансформирали в идеални части от сега съществуващото общо помещение,които следва да бъдат определени съобразно съотношението между притежаваните някога помещения като площ и площта на цялото сега съществуващо помещение,поради което следва да се приеме,че не е налице разрешаване на съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС в твърдения от касатора смисъл.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Досежно приложението на разпоредбата на чл.188 ГПК/отм./, установяваща правилата,на основата на които съдът следва да извърши преценка на доказателствата и на правното значение и последици на установените по делото релевантни за спора факти и обстоятелства е налице константна съдебна практика и не са налице основания за промяна в начина на тълкуването й. Следва да се отбележи,че по отношение на доказателственото значение на определен вид писмени доказателства въпросът винаги се решава от съдилищата конкретно с оглед предмета на правния спор и доказателствената тежест в процеса,вкл. с оглед относимостта им към спора и в този смисъл изразените в различни решения становища по тези въпроси не сочат на наличие на противоречива практика,нито сочат наличие на необходимост от даване на ново тълкуване,което би допринесло за развитието на правото. В този смисъл следва да се приеме,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пловдивския окръжен съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 09.06.2008г. по гр.д. №421/2008г. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от М. Х. М. касационна жалба вх. № 20929/01.09.2008г.
Председател:
Членове: