О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 945
София, 21.10.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 894 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Ж. И. А. и И. И. А. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 27.02.2009г. по гр.д. №1789/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск в хипотеза на спор между лице,позоваващо се на решение за реституция по чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ срещу бивш ползувател с трансформирано в собственост право на собственост върху имота по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ и при издадена в полза на това лице заповед по §4к,ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ,по който е налице противоречива практика. В подкрепа на искането си касаторите се позовават на разрешенията на поставения въпрос,дадени в решение №1186/2007г. по гр.д. №1361/2006г. на ІІ ГО на ВКС,както и в определение №200/29.05.2007г. по ч.гр.д. №567/2007г. на V ГО на ВКС и определение №466/31.12.2008г. по ч.гр.д. №1657/2008г. на V ГО на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба В. П. А.,М. П. Я., З. С. А. и К. С. И. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 27.02.2009г. по гр.д. №1789/2008г. Варненският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция ,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено в отношенията между страните,че И. И. А. и Ж. И. А. не са собственици на реална част от 324 кв.м. от имот №536,находящ се в СО “М”,землището на кв.”В”,гр. Варна,представляващ сечението между имот №118 по КП от 1981г. и имот №536 по ПНИ.
Прието е,че предявеният иск е допустим,тъй като за предявилите го лица,по отношение на които е започнала реституционна процедура за възстановяване на собствеността върху земеделски имот, е налице правен интерес да отрекат по съдебен ред правата на лицата,по отношение на които за същия имот е приключило производство по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ с оглед двуфазността на реституционното производство в терени по §4.
Поддържаната от касаторите теза,че поставеният в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос е разрешен противоречиво в обжалваното решение и в сочените в изложението актове на ВКС не може да бъде споделена.
В посоченото от касаторите решение №1186/13.11.2007г. по гр.д. №1361/2006г. на ІІ ГО на ВКС се разглеждат хипотезите,при които е допустимо предявяването на отрицателен установителен иск при съществуващ между страните спор за собственост върху недвижим имот, като се приема,че случаите,в които предявяването на такъв иск е допустимо са уредени изчерпателно в закона и е недопустимо при наличие на твърдение за притежавани от предявилото иска лице вещни права върху имота посредством предявяването на отрицателен установителен иск да се размества доказателствената тежест в спора за собственост и тя да се пренася върху ответника при положение,че ищецът на общо основание носи тежестта да докаже,че той е собственик на имота. В случая обаче не е налице такова сходство на хипотезите,което да обуслови приложимост на изразеното в решение №1186/13.11.2007г. становище,тъй като предявяването на отрицателен установителен иск не е обусловено от съществуващ между страните спор за собственост,а спор за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ в терени по §4 ПЗР на същия закон, както и от двуфазността на това производство и обстоятелството,че правата на предявилите иска лица са корелативни на липсата на права на ответниците върху същия имот. В подобна хипотеза в практиката на ВКС трайно се приема,че предявяването на отрицателен установителен иск е допустимо като форма на защита. В този смисъл е и разрешението,дадено в сочените от касаторите определение №200/29.05.2007г. по ч.гр.д. №567/2007г. на V ГО на ВКС и определение №466/30.12.2008г. по гр.д. №1657/2008г. на V ГО на ВКС,в които се приема,че съществуващата колизия на правата на лицата,на които е признато право на възстановяване на собствеността на основание чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и правата на бившите ползуватели,които са заплатили земята въз основа на влязла в сила заповед по §4а и §4б ПЗР на ЗСПЗЗ относно наличието на предпоставките за трансформация на правото на ползуване в право на собственост,респ. дали са налице предпоставките за възстановяване на собствеността в съществуващи реални граници,съставлява спор за материално право по смисъла на §4,ал.8 ПЗР на ЗСПЗЗ. Изрично е прието, че разрешаването на този спор следва да се извърши по съдебен ред с предявяване на негаторен иск,решението по който би представлявало основание за изменение на ПНИ и който иск е допустим след издаването на заповедта по §4к,ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. С така установената практика въззивният съд се е съобразил изцяло,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване в твърдения от касаторите смисъл.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 27.02.2009г. по гр.д. №1789/2008г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от Ж. И. А. и И. И. А. касационна жалба вх. №12403/10.04.2009г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: