О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 929
София, 14.10.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 864 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Е. В. Ж.,Д. В. З. и Б. В. А. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 07.07.2008г. по гр.д. №357/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за доказателственото значение на декларациите за непокрити земеделски земи и протокол за отчуждаване,по който е налице противоречива практика,както и по въпроса подлежат ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи,които са отчуждени безвъзмездно по реда на Закона за държавните имоти от 1948г./отм./ за нуждите на Министерство на народната отбрана. Поддържа се също така,че касационно обжалване следва да се допусне с оглед липсата на практика на ВКС по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. В подкрепа на искането си касаторите се позовават и на указанията по приложение на закона,дадени с ТР №2/1996г. на ОСГК на ВС.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 07.07.2008г. по гр.д. №357/2008г. Бургаският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция ,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Е. В. Ж.,Д. В. З. и Б. В. А. против ОСЗ-гр. Созопол иск за признаване,че наследниците на П. Г. П. ,починал на 31.12.1957г.,имат правото да възстановят собствеността върху нива в м.”М” с площ 2.8 дка и лозе с площ от 1.5 дка в м.”Б”.
Прието е,че не е установено наследодателят да е притежавал процесните земи към момента на образуване на ТКЗС-в данъчната декларация на П. Г. П. №230 от 1949г. за имотите в м.”М” и в м.”Б” е налице зачертаване с посочване,че вторият имот минава на стр.661 на А. М. съгласно договор,което разколебава доказателствената сила на въпросната декларация,още повече,че изрично е посочено,че вторият имот е прехвърлен на трето лице.
По отношение на протокол от 09.07.1949г. за извършено отчуждаване по Закона за държавните имоти от 1948г./отм./ е прието,че сочи на способ за одържавяване,който не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ.
По първия поставен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос тезата на касаторите за наличие на противоречиво разрешаване в практиката на съдилищата,което да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване, не може да бъде споделена,тъй като доказателственото значение на представената по делото данъчна декларация не е принципно отречена от въззивния съд. Изводът за недоказаност на претенцията е обусловен от конкретните записвания в декларацията,т.е. основан е на извършена по реда на чл.188 ГПК/отм./ преценка на доказателствата,което не сочи на наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като не е свързано с произнасяне по процесуалноправен въпрос,по който да е налице противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не е налице противоречиво разрешаване по втория поставен въпрос-в представеното с изложението решение на Бургаския районен съд от 07.07.2000г. по гр.д. №672/2000г. е прието,че протокол от 1949г. за отчуждени и предадени безвъзмездно за нуждите на Министерство на народната отбрана имоти установява факта,че имотът е принадлежал на наследодателя. В случая обаче представеният протокол установява факта на отчуждаване на имот в м.”К”,който не е заявен за възстановяване по настоящето дело и съответно преценката на това доказателство не обуславя крайния извод на съда за неоснователност на предявения иск.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. На първо място следва да се отбележи,че досежно предмета на иска по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ,допустимите доказателствени средства за установяване принадлежността на правото на собственост в това производство ВС се е произнесъл в ТР №2/1996г. и не е налице основание за промяна на така изразеното становище. Освен това приложимата правна норма не е неясна и не се нуждае от допълнително тълкуване с оглед поставените от касаторите въпроси.
Не е налице и разрешаване на поставените въпроси в противоречие с дадените с ТР №2/1996г. на ОСГК на ВС указания. Преценката на въззивния съд за предмета на иска по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ съответствува на указанията по приложението на закона,дадени в т.3 на ТР 2/1996г.,а въпросът за доказателственото значение на нотариално заверената декларация по чл.12,ал.3 ЗСПЗЗ не е поставян на разглеждане в производството по настоящето дело.
Не е налице произнасяне по въпрос,който да е разрешаван противоречиво от съдилищата,нито в противоречие с практиката на ВКС, нито по въпрос,имащ значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Бургаския окръжен съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.07.2008г. по гр.д. №357/2008г. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от Е. В. Ж.,Д. В. З. и Б. В. А. касационна жалба вх. №5258/15.09.2009г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: