О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1099
София, 01.12.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1080 от 2009 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. П. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 26.06.2009г. по гр.д. №787/2009г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочена разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, като се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса дали прилагането на скица към решение на ПК/сега ОСЗ/,постановено на 12.05.1998г. е задължителен елемент от производството по възстановяване на собствеността и легитимира ли решението заявителите като собственици на имота,ако такава скица не е била приложена,с оглед действуващата към тази дата редакция на чл.18ж ЗСПЗЗ,като се поддържа,че по този въпрос е налице противоречива практика. Поддържа се също така,че съдът се е произнесъл и по въпроса дали построената в имот по §4а ПЗР ЗСПЗЗ сграда,която не представлява стопанска постройка за подслон и съхранение на инвентар,отговаря на изискванията за сграда по смисъла на тази разпоредба,по който въпрос е налице противоречива практика,като в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК в подкрепа на тази теза е посочено решение на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.2 ГПК ответниците по касационна жалба С. Х. Л.,Д. П. П.,И. Н. П.,Д. Н. Х.,Н. П. Н. и Т. П. Н. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 26.06.2009г. по гр.д. №787/2009г. Варненският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС по чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е осъдил М. П. П. да предаде на С. Х. Л.,И. Н. П.,Д. Н. Х., Н. П. Н.,Т. П. Н.,Д. П. П.,А. И. А. и М. И. Б. владението върху собствения на ищците въз основа на решение №502/12.05.1998г. на ПК-Варна недвижим имот,представляващ имот пл. №138 по ПНИ на СО”Р” от 2002г. с площ от 600кв.м. на основание чл.108 ЗС.
Прието е,че ищците се легитимират като наследници на А. Х. Х. и в това им качество с решение №502/12.05.1998г. на ПК-Варна им е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 23.465дка,находяща се в терен по §4 на кв. Галата, гр. В.,представляваща по плана на стари имотни граници на м.”Р” имоти пл. №31 и пл. №20,част от които е идентична с процесния имот. Прието е,че реституционната процедура е проведена и това решение ги легитимира като собственици. Прието е също така,че М. П. П. владее имота без правно основание,тъй като не са били налице предпоставките за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ,тъй като в имота към 01.03.1991г. е било изградено дървено бунгало на бетонна основа с площ около 12-13кв.м. без преддверие,т.е. паянтова сграда от едно помещение,която не е предназначена за сезонно или постоянно обитаване и не отговаря на изискванията на Наредба №5 за ПН на ТСУ/отм./-чл.177,ал.3. Прието е,че постройката не представлява сграда по с оглед разпоредбата на §1в,ал.3,т.3 ДР на ППЗСПЗЗ и независимо от извършеното плащане,наследниците на П. Г. ,на когото през 1982г. имотът е бил предоставен за ползуване,не са придобили правото на собственост по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по първия поставен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос,а именно за значението на изискването за прилагане на скица към решението на ПК/сега ОСЗ/ с оглед настъпването на реституционния ефект на този индивидуален административен акт,касаторът сочи решение №971/27.10.2008г. на ВКС,І ГО по гр.д. №3343/2007г. и решение №2089/02.02.2004г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №2782/2002г.,в които е прието, че решението на ПК /ОСЗ/ за възстановяване на правото на собственост във възстановими стари реални граници,придружено със скица,легитимира правоимащите като собственици на имота. Посочено е и решение №1161/14.11.2008г. на ВКС,ІІ ГО по гр.д. №4952/2007г.,в което е прието,че съгласно разрешенията на ТР №1/1997г. на ВКС,ОСГК конститутивното действие на решението на ПК/ОСЗ/ по чл.14 ЗСПЗЗ настъпва в момента на издаване на скица на имота.
Доколкото по този въпрос в сочените в изложението решения на ВКС е дадено разрешение,различно от съдържащото се в обжалваното решение,а същият е от съществено значение за разрешаването на спорове досежно принадлежността на правото на собственост върху земи, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, настоящият състав приема,че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на поддържаното от касатора основание.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по втория поставен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос, а именно дали построената в имота сграда отговаря на изискванията на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ е посочено решение №359/23.03.2007г. на ВКС,ІVб ГО по гр.д. №171/2006г.,в което е прието,че стопанска постройка,служеща само за подслон и съхранение на инвентар не може да представлява сграда по смисъла на закона.
Поддържаната от касатора теза за наличие на противоречива практика по този въпрос обаче не може да бъде споделена,тъй като разгледаната в посоченото решение на ВКС,ІVб ГО хипотеза е съвършенно различна-касае различен вид постройка с различно предназначение,т.е. това решение касае хипотеза на §1в,ал.3,т.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ,по отношение на която от страна на въззивния съд не е била извършвана преценка. Не е налице противоречиво разрешаване на имащ значение за спора въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 26.06.2009г. по гр.д. №787/2009г. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от М. П. П. касационна жалба вх. № 26390/31.07.2009г. по въпроса за значението на установеното в разпоредбата на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ изискване за прилагане на скица към решението на ПК/сега ОСЗ/ за настъпването на реституционния ефект на този индивидуален административен акт.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 26.75лв. за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: