О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 02.04.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 78 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Б.,Евтимка Г. Х. ,Ели Г. Б. , Я. Д. Б. ,Александър Д. Б. и Е. К. Б. З. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 28.10.2008г. по гр.д. №1289/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,касаещ наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на чл.2,ал.2 ЗВСВОНИ в противоречие с практиката на ВКС /ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС/.
Ответникът по касационна жалба О. А. не изразява становище досежно наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 28.10.2008г. по гр.д. №1289/2008г. Пловдивският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. А. Б.,Евтимка Г. Х. ,Ели Г. Б. , Я. Д. Б. ,Александър Д. Б. и Е. К. Б. З. против О. А. иск за признаване право на собственост и предаване на владение на дворно място,състоящо се от 618кв.м. при граници:от две страни парцел ****зеленина,трафопост в кв.62 и бул.”Ц”,което място се намира в западната-северозападна част от парцел ****зеленина,трафопост,а по кадастралната карта на гр. А.,одобрена със Заповед №300-5-52/08.07.2004г. на ИД на АК-София находящо се в ПИ №00702.513.188 с адрес гр. А.,ул.”Ц”,целият с площ от 5499кв.м.,трайно предназначение-урбанизирана територия,начин на трайно ползуване-обществен селищен парк,градина.
Прието е,че процесният имот е бил отчужден за мероприятия по улично-регулационния план още с плана от 1926г. с оглед неговите предвиждания и зает от съвета през 1930г.,т.е. налице е проведено по установения от закона ред отчуждаване,като срещу това наследодателят Я е получил в замяна два държавни имота,с единия от които дори се е разпоредил впоследствие. С оглед на това е прието,че предпоставките на чл.2,ал.2 ЗВСВОНИ не са налице,тъй като имотът е отчужден по предвидения в закона ред,а освен това не съществува реално като обект на собственост до размера,в който е отчужден.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че възивният съд се е произнесъл по въпроса кога един имот съществува реално до размерите,в които е бил отчужден по смисъла на чл.2,ал.2 ЗВСВОНИ в противоречие с дадените в ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС указания по приложението на закона. Противоречие между даденото от въззивния съд разрешение на този съществен въпрос и дадените в ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС указания по приложението на закона обаче не е налице.
В ТР №1/1995г. е прието,че собствеността се възстановява,ако въпреки извършените промени в имота съществува възможност запазената част от него да представлява самостоятелен обект на собственост,като тази част следва да отговаря на изискванията за самостоятелен обект на право на собственост,а не да представлява част от друг имота,която да не е обособена като самостоятелен имот. Незастроената част от един имот може да представлява такъв самостоятелен обект ако съобразно действуващия устройствен закон отговаря на законовите изисквания за самостоятелен имот. Именно в съответствие с така дадените указания въпросът е разрешен и от въззивния съд,като е прието,че понастоящем отчужденият имот не съществува като кадастрална единица,която да е обособена като самостоятелен поземлен имот,а теренът му е предназначен за обществено обслужване и предназначението му е реализирано и не е установено да съществува възможност претендираната част да може да бъде обособена като самостоятелен имот по предвидения в закона административен ред. В съответствие с практиката на ВКС преценката е извършена на основата на установените в действуващия към настоящия момент устройствен закон /ЗУТ/ изисквания.
Не е налице противоречие в твърдения в изложението смисъл по поставения в изложението материалноправен въпрос,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на постановеното от Пловдивския окръжен съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 28.10.2008г. по гр.д. №1289/2008г. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от С. А. Б.,Евтимка Г. Х. ,Ели Г. Б. , Я. Д. Б. ,Александър Д. Б. и Е. К. Б. З. касационна жалба вх. № 28433/05.12.2008г.
Председател:
Членове: