О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 24.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 500 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. И. и М. В. И. срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд, постановено на 12.01.2009г. по гр.д. №123/2007г.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочена разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като се поддържа,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите за наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл.109 ЗС и по-специално достатъчно ли е в съсобствен имот да е изградена постройка от един от съсобствениците,за да се приеме,че са създадени пречки за другия съсобственик да упражнява правата си;необходимо ли е да е налице въздействие,което смущава и пречи на останалите съсобственици да ползуват имота. Поставя се и въпросът за значението на постигнатото споразумение за промяна в начина на ползуване на съсобствения имот за последващия приобретател в хипотеза,при който обектът,за който се твърди,че препятствува възможността му да упражнява правата си върху придобитата идеална част от имота е бил изграден преди прехвърлянето на собствеността върху съответната идеална част от имота.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. П. В. изразява становище,че поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване не е налице.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и са налице предпоставките за разглеждането й по същество ,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 12.01.2009г. по гр.д. № 123/2007г. Видинският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е осъдил В. И. И. и М. В. И. да преустановят действията си в северната част на дворно място,представляващо УПИ ХІІ-1530 в кв.365 по ЗРП на гр. В. като отстранят за своя сметка издигнатата паянтова постройка-кош-навес.
Прието е,че изграденият в северната част на съсобственото между страните дворно място кош-навес пречи на В. П. В. да упражнява правото си на собственост в пълен обем и следва да бъде премахнат,тъй като държането на навеса е нарушение на собственическите му правомощия,установени с нотариален акт за покупко-продажба и договор за доброволна делба,в които е посочено,че правото на собственост върху реална част от сградата и ? ид.част от дворното място се прехвърля с право на реално ползуване на северната част от дворното място. Допълнителното споразумение за разпределяне на ползуването от 22.07.1974г., сключено между праводателите на В. П. В. и ответниците по предявения от него иск не е зачетено.
В подкрепа на поддържаната от касатора теза за наличие на противоречива практика са посочени : решение №411/02.03.1999г. на ВКС,V ГО по гр.д. №2190/1998г.,в което е прието,че не може да се уважи негаторен иск на собственика,когато допуснатото нарушение не създава пречки за правото му на собственост;решение №1801/22.11.2001г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №2117/2001г.,в което е прието,че съсобственикът има основание да иска премахване на съоръжение,изградено от другия съсобственик, ако то може да причини увреждане на неговия имот. Прието е,че искът по чл.109 ЗС може да бъде упражнен успешно и срещу съсобственик,който със своите действия фактически пречи на реализиране на правата на друг съсобственик,в обема,който притежава.
Посочено е и решение №2240/13.01.2003г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №2810/2001г.,в което е прието,че негаторният иск е основателен тогава,когато е налице противоправно въздействие върху общи части на съсобствен имот и когато то смущава или пречи на останалите съсобственици допустимо да ги ползуват.
Представено е и решение №316/18.02.2005г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №2746/2003г.,в което е прието,че за успешното провеждане на иск по чл.109 ЗС не е достатъчно само че изградената в съсобствен УПИ постройка е незаконна,но е необходимо ищецът да докаже,че тя му пречи да упражнява в пълен обем правата си на съсобственик.
Поставените на разглеждане в сочените от касаторите решения на ВКС хипотези са сходни с процесната,касаят разрешаването на визираните в изложението материалноправни и процесуалноправни въпроси и сочат на наличие на противоречиво разрешаване,поради което настоящият състав приема,че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на поддържаното от касаторите основание.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 12.01.2009г. по гр.д. №123/2007г. по описа на Видинския окръжен съд по подадената от В. Ц. И. и М. В. И. касационна жалба вх. №378/18.02.2009г.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Да се изпрати съобщение до касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40.00лв. и да представят доказателства,че таксата е внесена.
Председател:
Членове: