O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 07.11.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3124 /2008 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 994/ 20.06.2008 година на В. Х. И. и Ц. СПАСПОВА К. срещу въззивно Решение Nо 440 от 26.03. 2008 година, постановено по гр.д. Nо 1079/2007 година на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 12 от 21.04.2006 година по гр.д. Nо 1520/2004 година на Врачанския районен съд по допускане делбата на апартамент в гр. В. и прилежащата гаражна клетка между В, при права 6 968.85/19 504 идеални части за жената и 12 534.15/19 504 идеални части за мъжа, като Ц. К. е изключена от делбата. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, с което жалбоподателят мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК , поддържайки , че се касае до съществен материално въпрос- моментът на зачитане вещно-правния ефект на заповедта за отчуждаване по чл. 100 ЗТСУ/ отм./ във вр. с чл. 103 ал.1 ЗТСУ/ отм./ в редакцията до изм. с ДВ. бр.45/1984 г. като придобивно основание на правото на собственост по отношение на получения като обезщетение недвижим имот от собственика разрешен по делото в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС като са посочени: Решение Nо 196/20.03.1997 г. по гр.д. Nо 1428/96 година на II г.о.; Решение Nо 548/25.07.1990 г. по гр.д. Nо 422/90 г. на I г.о. , Решение Nо 731/12.10.1990 г.,Решение Nо 893/ 26.01. 88 г. на IV г.о., Решение Nо 1176/08.12.1986 г. по гр.д.Nо 743/86 г. на II г.о. и Решение 2964/12.10.1981 г. по гр.д. Nо 2258/81 г. на I г.о. Наред с доводите за наличието на противоречие с константната практика на ВКС, с касационната жалба се обосновава допустимостта на касационното обжалване , като се поддържа , като основание за допустимостта , необходимостта от еднакво и непротиворечиво разрешаване на въпроса с оглед на точното прилага не на закона и за развитието на правото по см. на т.3 на чл. 280 ал. 1 ГПК, в контекста на разпоредбата на чл. 103 ал.1 ЗТСУ/ отм./.
По отношение на касатора Ц. К. , с изложението по чл. 284 ал.1 т.1 ГПК се поддържа довод, че с произнасянето в рамките на косвения контрол за материална законосъобразност по отношение на административен акт, от който страна в процеса черпи права, а именно Заповед Nо 4263/13.10.2004 година , въз основа на която е допусната поправка на Заповед Nо 931/03.09.1982 година на Председателя на ОбНС гр. В. досежно обезщетените лица, въззивният съд се е произнесъл и по друг съществен процесуално-правен въпрос, за чието еднакво и точно прилагане, която би било от значене за развитие на правото, следва да се допусне касационното обжалване и по жалбата на Ц. К.
С подадения отговор от ответника по касация Б. Н. И. в срока по чл.287 ГПК се поддържа , че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване , тъй като обжалвания съдебен акт не е в противоречие с практиката на ВКС, а посочените решения не касаят конкретната хипотеза.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. , преценено с оглед характера на заявения иск по чл. 34 ЗС във вр. с чл. 26 ал.1 ГК, във вр. с чл. 21 ал.1 СК
Настоящият състав намира , че са налице предпоставките на законодателя относно допустимостта и на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК.
Релевираният с изложението по чл. 284 ал.3 т.1 материално правен въпрос – относно моментът на зачитане вещно-правния ефект на заповедта за отчуждаване по чл. 100 ЗТСУ/ отм./ във вр. с чл. 103 ал.1 ЗТСУ/ отм./ в редакцията до изм. с ДВ. бр.45/1984 г. като придобивно основание на правото на собственост по отношение на получения като обезщетение недвижим имот от собственика може да бъде квалифициран като съществен от гл.т. предмета на спора- чл. 34 ЗС във вр. с чл. 26 ал.1 СК и чл. 21 ал.1 СК т.е. и с оглед и на необходимостта в делбения процес , по категоричен и безпротиворечив начин да се установи основния правопораждащ съсобствеността между страните по делото факт- а именно придобиването на правото на собственост от две или повече лица, а в случая дали това е станало по време на брака на страните В, с оглед твърденията на иницииралия делбения процес съделител, че се касае до прекратяване на съсобственост , придобита в режим на съпружеска имуществена общност по см. на чл. 19 ал.1 СК.
Въпросът за допустимостта на искането на една от страните за косвения съдебен контрол в исковия съдебен процес, при спор за вещни права и предметната рамка, в която решаващият съд може да го реализира, е съществен процесуален въпрос по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че –преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело и спор и спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права. Настоящият състав приема , че и двата повдигнати въпроса, по който има произнасяне от въззивния съд с обжалваното решение , са “съществени въпроси” предвид естеството на делбения процес и разрешаваните с него преюдициални въпроси за придобиване правото на собственост, липсата на съпружеска общност и др. както и относно рамката в която може да се проведе косвен съдебен контрол на индивидуалния административен акт при спор относно правата, който произтичат от тях.
Представените решения на състави Върховния касационен съд сочат , че с обжалваното решение възивния съд е приел, че придобивният момент на правото на собственост на жилище, отстъпено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот не настъпва с влизане в сила на заповедта по чл. 100 ЗТСУ/ отм./, с едва след като отстъпеният в обезщетение имот е построен в груб вид- т.е. налице е вещ, като обект на правото на собственост. Констатираното противоречие на обжалваното решение , с решенията, очертаващи трайната практика на ВКС , обуславят допустимостта на касационното обжалване в рамите на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК по касационната жалба на В. Х. И..
По отношение жалбата на неговата майка Ц, настоящият състав намира , че не са налице основанията за допустимост нито по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , нито по т.3 на закона.
В трайната си и непротиворечива съдебна практика, върховната съдебна инстанция приема , че при спор за вещни права, когато някоя от страните черпи права от индивидуален административен акт , издаден в производство в което противната страна не е била участник, то тази последната може да по пътя на възражението да оспори не само валидността/ действителността / на административния акт, но и неговата материално правна законосъобразност. С обжалваното решение, въззивният съд по направеното чрез възражение оспорване на административните актове – Заповед Nо 4263/13.10.2004 година , въз основа на която е допусната поправка на Заповед Nо 931/03.09.1982 година на Председателя на ОбНС гр. В. досежно обезщетените лица, от страна на Б. И. е провел косвения контрол за материално-правна законосъобразност. След като с тези процесуални действия , въззивният съд не е постановил съдебен акт, който да е в противоречие с практиката на съдилищата относно възможността за косвен контрол на индивидуалния административен акт, нито по въпрос , по който няма практика , но налага еднакво – унифицирано приложение, то следва , че не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по жалбата на Ц. К.
В делбения процес дължимата за производството ДТ се определя с решението по извършване на делбата , съобразно стойността на дяловете- чл. 355 ГПК/ възпроизвеждащ изцяло чл. 293а ГПК-/отм./. Приемайки първата фаза на делбата за неотценяем иск, съдилищата събират такса по чл.3 на Тарифата за държавните такси , приета с ПМС Nо 38/2008 г. Ето защо допускайки касационното обжалване по касационната жалба на В. Х. И. съдът намира , че дължимата от същия пропорционална такса следва да се определи в размер на 40 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК , състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 994/ 20.06.2008 година на Ц. С. К. от гр. В. срещу въззивно Решение No 440 от 26.03.2008 година по гр.д.Nо 1079/2007 година на Врачанския окръжен съд.
ДОПУСКА на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, до касационно обжалване касационната жалба на В. Х. И. ОТ ГР. Враца срещу въззивно Решение Nо 440 от 26.03. 2008 година, постановено по гр.д. Nо 1079/2007 година на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 12 от 21.04.2006 година по гр.д. Nо 1520/2004 година на Врачанския районен съд по допускане делбата на апартамент в гр. В. и прилежащата гаражна клетка между В, при права 6 968.85/19 504 идеални части за жената и 12 534.15/19 504 идеални части за мъжа.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………, с призоваване на страните по реда на чл. 289 ГПК.
УКАЗВА внасяне на определената пропорционална ДТ в размер на 40 лв. по сметка на ВКС. В случай на невнасяне на държавната такса , същата ще бъде събрана по принудителен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :