O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 23.04.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4499 /2008 година, образувано по описа на I отд.,
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 5928/22.08.2008 г. на А. И. Н. от гр. С. чрез пълномощника си адв. Й срещу въззивно Решение Nо 75 от 09.06.2008 година, по по гр.възз.д. Nо 131/2008 година на Софийския апелативен съд,с което е оставено в сила Решение от 20.02.2006 година по гр.д. Nо 1775/2005 година на Софийския градски съд по уважения иск на А. И. Х. за сумата 11 000 лв., обезщетение за непозволено увреждане, лихви и разноски, на основание чл. 45 ЗЗД.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, жалбоподателят А. Н. чрез процесуалния си представител адв. Й, обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1т.1 и т.3 ГПК ,поддържайки, че същественият процесуално правен въпрос за изпълнение на указанията, дадени с отменително решение на ВКС при първоначалното разглеждане на делото при повторно разглеждане на делото от въззивния съд, не са спазени , в противоречие с практиката на съдилищата ,а досежно вторият релевиран съществен процесуален въпрос – за страната , върху която лежи тежестта на доказване противоправността на деянието в хипотезите на чл. 45 ЗЗД , се поддържа , че делото следва да бъде разгледано от касационния съд , тъй като е от значение за точното прилагане на закона , както и това преразглеждане би били от значение за точното и еднакво прилагане на закона при определяне размера на претендираното обезщетение предвид противоречивата съдебна практика в тази насока, в подкрепа на която теза са представени 22 решения на състави на ВКС,в това число и по дела , решение от наказателната колегия на ВКС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника А, чрез адв. Г с което се сочи, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване , тъй като всички съдебни инстанции са категорични , че има увреждане , а въпросът за размера на обезщетението е въпрос на установени факти.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв..
С обжалваното решение, Софийският апелативен съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на А. Н. , при повторното разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, е оставил в сила решението на първата инстанция по уважения иск на А. Х. за сумата 11 000 лв. / единадесет хиляди лева/, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД, приемайки, че с поведението си- подаване на тъжба и образуване на дело от НЧХ за извършено престъпление по чл. 172 ал.2 от НК, завършило с оправдателна присъда, А. Н. е осъществил състава на непозволеното увреждане и за причинените на А. Х. неимуществени вреди / уронване на престиж и име като председател на НСИ, психически тормоз с поддържането на едно незаконно обвинение, при знанието, че не той е неговия извършител и др./ са налице условията на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на гражданската му отговорност на деликтно основание, като размера на справедливото обезщетение е този , определен от първата инстанция.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК поради противоречие на решението на въззивния съд по съществения процесуално правен въпрос за неизпълнение на указанията, дадени с отменително решение на ВКС при първоначалното разглеждане на делото при повторно разглеждане на делото от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата, нито на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по релевирания съществен процесуален въпрос – за страната , върху която лежи тежестта на доказване противоправността на деянието в хипотезите на чл. 45 ЗЗД, поради противоречиво разрешаване от съдилищата, както и по съществения материално-правен въпрос – за приложимостта на чл. 52 ЗЗД, тъй като преразглеждането на тези въпроси от касационния съд би било от значение за точното и еднакво прилагане на закона при определяне размера на претендираното обезщетение предвид противоречивата съдебна практика в тази насока, в подкрепа на която теза са представени 22 решения на състави на ВКС,в това число и по дела , решение от наказателната колегия на ВКС.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираните процесуално правени въпроси–за неизпълнение на указанията, дадени с отменително решение на ВКС при първоначалното разглеждане на делото при повторно разглеждане на делото от въззивния съд , разрешен с обжалваното решение в противоречие с практиката на съдилищата и този , за страната в процеса , върху която лежи тежестта на доказване противоправността на деянието в хипотезите на чл. 45 ЗЗД,, следва да бъдат квалифицирани като съществени от гл.т. задължението към съда за извършване на определените от законодателя процесуалните действия за постановяване на съдебния акт по съществото на конкретния спор и задължението му , при повторно разглеждане на делото да съобрази дадените указания от горната инстанция.
Тези въпроси по делото не са разрешение в противоречие с константната практика на съдилищата и не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ доколкото настоящият състав приема , че като основание за допустимост на касационно обжалване константната практика на ВКС , аналогично на задължителната практика на ВКС, е основание по см. на т.1/. Константната практика по въпросите за процесуалното поведение на решаващия въззивен съд при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, са обобщени с ТР Nо 1/2001 год. ОСГК ВКС. В т.10 на дадени разяснения се акцентира , че задължителните указания на ВКС , който не могат да се пренебрегнат при новото разглеждане са тези по приложимостта на материалния закон, а доколкото има указания за извършването на определени процесуални действия по преценка на доказателствата по делото, то тези указания не могат да се тълкуват в смисъл,аналогичен на указанията по приложение на материалния закон, а именно че са указания в каква насока и как да си ценят. Преценката на доказателствата е начин на формиране на вътрешното убеждения на решаващия съд и е прерогатив само на този съд.
Релевираният материално правен въпрос- за приложимостта на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от преразглеждането на обжалваното решение досежно размера на уважения иск от касационния съд поради значението му за точното и еднакво прилагане на закона при определяне размера на претендираното обезщетение предвид противоречивата съдебна практика в тази насока, не може да се квалифицира като съществен. Обезщетението на неимуществени вреди е последица на деликта , в рамките на предмета на спора е доказване на вредата , извършителя , неговото противоправно поведение и пряка връзка межди това поведение и вредата. Дължимостта на обезщетението възниква при наличие на този фактически състав, а размерът на това обезщетение не е елемент от предмета на спора – т.е. на елементите на деликта.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, дори и да е приеме , че релевираният материално правен въпрос – за приложимостта на чл. 52 ЗЗД е съществен , следва касаторът да е обосновал необходимостта от обобщаване на съдебната практика за еднаквото и точно приложение на закона по даден въпрос с оглед на развитие на правото – т.е. с оглед на нова насока на приложението на даден институт, поради твърдяната / и доказана не само с обжалваното решение, защото тогава бихме били в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / противоречивост по приложението на закона. В случая размерът на обезщетението при деликт по чл. 45 ЗЗД, като справедлив еквивалент на нанесени вреди от неимуществен характер, е въпрос на конкретни факти, тези факти по различните дела са различни затова и липсва основното изискване , което предполага обобщаване на съдебната практика, а именно за еднакъв критерии на съда към сходни, аналогични хипотези.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба жалба вх. Nо 5928 / 22. 08. 2008 г. на А. И. Н. от гр. С. чрез пълномощника си адв. Й срещу въззивно Решение Nо 75 от 09.06.2008 година, по по гр.възз.д. Nо 131/2008 година на Софийския апелативен съд,с което е оставено в сила Решение от 20.02.2006 година по гр.д. Nо 1775/2005 година на Софийския градски съд по уважения иск на А. И. Х. за сумата 11 000 лв., обзещетение за непозволено увреждане, лихви и разноски, на основание чл. 45 ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: