O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 03.02.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3041 /2008 година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо561/21.04.2008 година на В. В. на община Р. срещу въззивно Решение Nо 77 от 14.03.2008 година постановено по гр.възз.д. Nо 77/2008 година на Видинския окръжен съд, с което е оставено в сила решение на районния съд по уважените обективно съединени искове на Б. Б. по чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ, и е отменено решението в отхвърлената част по иска по чл. 344 ал.1 т.3 КТ във вр. с чл. 225 ал.1 КТ , като е постановено ново , с което е искът е уважен като е присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на сумата 1980 лв.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, с което жалбоподателят В. В. , чрез повереника адв. С мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал.1 т.3, предложение 1-во ГПК . Същественият материално правен въпрос, чието разрешаване изисква еднакво и точно прилагане на закона, касае тълкуване на употребеният от законодателя в разпоредбата на чл. 190 ал.1 т.3 КТ „системно” нарушение на трудовата дисциплина в хипотезите на предходно наложено и незаличено дисциплинарно наказания на работника или служителя.
По делото е подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответника по касация- Б. Б. , с което се навеждат доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване, тъй като има само бланкетно твърдение за неточно приложение на закона и наличие на съдебна практика по конкретния въпрос без да е налице нужда от нейното обобщаване, по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК законодателят предполага казуси, по който лисва съществена практика.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес по осъдителния иск по чл. 344 ал.1 т.3 КТ .
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на двете страни по делото, е оставил в сила решението на първата инстанция по уважените обективно съединени искове на Б. Б. срещу О. Р., област Видин, по чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ, отменил е решението на първата инстанция в отхвърлената част по иска по чл. 344 ал.1 т.3 КТ във вр. с чл. 225 ал.1 КТ , като е постановено ново , с което е искът на Б. Б. е уважен в пълен размер като е присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер още на сумата 1980 лв.
За да уважи исковете по чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ и отмени като незаконосъобразна Заповед Nо 720/07.12.2006 година на Кмета на община Р., възстанови уволнения Б. Б. на заеманата преди уволнението длъжност ”главен специалист „Геодезия, кадастър и регулация” към община Р. и присъди обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ общо в размера на сумата 2058 лв., въззивният съд е приел, че под системно нарушение на трудовата дисциплина следва да се разбира установени три или повече нарушения, в който смисъл е и практиката на съдилищата.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК, тъй като поставеният като същественият материално правен въпрос, чието разрешаване изисква еднакво и точно прилагане на закона, касае тълкуване на употребеният от законодателя в разпоредбата на чл. 190 ал.1 т.3 КТ „системно” нарушение на трудовата дисциплина в хипотезите на предходно наложено и незаличено от трудовото досие дисциплинарно наказания на работника или служителя, и постановеното от въззивния съд разрешение не е ново , а е в синхрон с трайната установената практиката на съдилищата , в т.ч. и на ВС и ВКС.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираният матераилно правен въпрос относно тълкуване на употребеното понятие от законодателя в разпоредбата на чл. 190 ал.1 т.3 КТ „системно” нарушение на трудовата дисциплина’ в хипотезите на предходно наложено и незаличено от трудовото досие дисциплинарно наказания на работника или служителя при наложено дисциплинарно уволнение при спор за законосъобразността на заповедта за уволнение се явява съществен от гл.т. на предмета на спора по делото. Даденото от въззивният съд разрешение , в смисъл , че следва да са доказани три или повече нарушение на трудовата дисциплина за да е доказана системността на нарушенията , не може да се приеме , че изисква ново тълкуване с оглед на еднаквото и точно приложение на чл. 190 ал.1 т.3 КТ . По тълкуването на употребеният от законодателя израз „системно” е налице една непротиворечива съдебна практика, което не изисква ново разяснение или правно преосмисляне от висшата съдебна инстанция.
По делото, с оглед преценката на доказателствата е прието , че доколкото има регламентация на понятието „системност” поред вътрешни правила за реда и организацията на трудовия процес в О. Р., то този установен ред не може да бъде по рестриктивен от реда по КТ и не може да бъде критерий при определяне наличието на елементите от фактическия състав на конкретно наложеното дисциплинарно уволнение.
Приемайки, че постановеното от въззивния съд решение по приложението на чл. 190 ал.1 т.3 КТ не изисква ново тълкуване на употребения от законодателя израз „системно” и, че е налице една непротиворечива съдебна практика, което не изисква ново разяснение или правно преосмисляне от висшата съдебна инстанция, настоящият състав приема , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, и на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 561/21.04.2008 година на В. В. в качеството му на Кмет на община Р., област Видинска срещу въззивно Решение Nо 77 от 14.03.2008 година постановено по гр.възз.д. Nо 77/2008 година на Видинския окръжен съд, с което е оставено в сила решение на районния съд гр. Б. по уважените обективно съединени искове на Б. Б. по чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ, и е отменено решението в отхвърлената част по иска по чл. 344 ал.1 т.3 КТ във вр. с чл. 225 ал.1 КТ , като е постановено ново , с което е искът е уважен като е присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на сумата 1980 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :