O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 15.06.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 79 /2009 година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 10221/17.11.2008 година „П” ЕАД срещу въззивно Решение Nо 441 от 01.10.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 459/2008 година на Русенския окръжен съд ,с което е отменено Решение по гр.д. Nо 5586/2007 г. на Русенския районен съд по отхвърления положителен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ на Е. С. С., Г. С. и Я. Я. и е постановено ново , с което е признато за установено , че са собственици на лозе от 1.8 дка в землището на гр. Р. м.”Г”, образуващи имот Nо 196 и лозе от 4.2 дка в землището на гр. Р., имот Nо 195 по КП на местността.
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което жалбоподателят „П” ЕАД мотивира допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК, поддържайки , че съдът се е произнесъл по съществен материално-правен въпрос за зачитане на Решение на ПК по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ като титул за собственост в рамките на проведен косвен контрол за законосъобразност и основанията за възстановяване на собственост , бивша земеделска земя при условията на чл. 10б ЗСПЗЗ, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение Nо 1992/21.01. 2002 година по гр.д. Nо 317/ 2001 година и Решение Nо198/2006 год. по гр.д. Nо 2898/ 2004 г. на IV отд. на ВКС по съществения процесуален въпрос за обвързващата сила на решението на ПК и недопустимост на искания косвен контрол за материално–правна незаконосъобразност на административния акт , легитимиращ оспорен реституционен способ за възстановяване на собствеността .
По делото , в срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответниците по касация, с който се поддържа , че няма основания за допустимост на касационното обжалване, а по съществото на спора- решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалба на Е. С. С., Г. С. и Я. Я. е отменил решението на първата инстанция по отхвърления установителен иск и след като е приел, че жалбоподателите- ищци се легитимират като собственици на претендираните земеделски земи на основание Решение на ПК по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ ползващо се с конститутивно действие по възстановяване на собствеността на земеделски земи, е постановил ново решение , с което е уважен иска като е признато за установено по отношение на „П” ЕАД, че последните са собственици на претендираните имоти.
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. по иска по чл.97 ал.1 ГПК/отм./, при данъчна оценка на имотите/ л.29/ съответно от 19 959.40 лв. и 46 569.60 лв.
са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на съдилищата .При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираните материално-правен и процесуално-правен въпрос по обжалваното решение на въззивния съд – а именно „за зачитане на Решение на ПК по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ като титул за собственост и посоченото в него основание за възстановяване на собственост , бивша земеделска земя – а именно по чл.18ж ППЗСПЗЗ, както и за обвързващата сила на решението на ПК и недопустимост на искания косвен контрол за материално–правна незаконосъобразност на административния акт , легитимиращ оспорен реституционен способ за възстановяване на собствеността” се явяват съществени с оглед предметната рамка на спора, така и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение Nо 1992/21.01. 2002 година по гр.д. Nо 317/ 2001 година и Решение Nо198/2006 год. по гр.д. Nо 2898/ 2004 г. на IV отд. на ВКС , тъй като в сходни хипотези с посочените решения е прието както допустимост на косвения контрол за материално-правна законосъобразност на административния акт , така и приложимостта на друга материално-правна разпоредба. Ето защо следва , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ доколкото цитираните решение са израз на трайно установена от ВКС практика/.
Съгласно изискванията на закона , при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 665 лв. / шестстотин и шестдесет и пет лева/ вносима от касатора „П” ЕАД по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 10221/17.11.2008 година „П” ЕАД срещу въззивно Решение Nо 441 от 01.10.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 459/2008 година на Русенския окръжен съд ,с което е отменено Решение по гр.д. Nо 5586/2007 г. на Русенския районен съд по отхвърления положителен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ на Е. С. С., Г. С. и Я. Я. и е постановено ново , с което е признато за установено , че са собственици на лозе от 1.8 дка в землището на гр. Р. м.”Г”, образуващи имот Nо 196 и лозе от 4.2 дка в землището на гр. Р., имот Nо 195 по КП на местността.
Задължава касатора „П”ЕАД да внесе по сметка на ВКС дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 665 лв. / шестстотин шестдесет и пет лева/.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание по допуснатото касационно обжалване за ………………………………………………….., с призоваване на страните, като на касатора се съобщи задължението за внасяне на ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: