O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 13.02.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3235 /2008 година, образувано по описа на I отд. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 639/26.05.2008 година на Т. С. Т. срещу въззивно Решение Nо 82 от 23.04.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 80/2008 година на Окръжен съд гр. В., с което е потвърдено Решение Nо 800 от 20.11.2007 година по гр.д. Nо 1798/2007 година на Видинския районен съд по отхвърления иск по чл. 436 ГПК/ отм./.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т. 3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което жалбоподателката, чрез процесуалния си представител- адв. Л. И. мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК , поддържайки , че се касае до съществени процесуален и материално-правен въпрос касаещ възможността на съда да преквалифицира заявения иск , въпреки наведените твърдения в исковата молба и формулирания петитум , разрешен в противоречие с установената в тази насока съдебна практика, както и че разрешаването на спора за приложимостта на процедурата по международен договор- Консулска конвенция между Н от 1975 година при установяване на твърденията по искова молба би били от значение за еднаквото прилагане на закона и развитие на правото в хипотезите на обявяване от съда смъртта на безизвестно отсъстващи лица , за които име данни , че са се изселили в Република Франция .
По делото е подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответника по касация- община М., с който се поддържа , че обжалваното решение по същество е правилно, а обжалването е недопустимо тъй като липсва противоречива практика.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка за наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК и разпоредбата за наличие на обжалваем интерес , предвид на неотценяемия характер на спора по чл. 436 ГПК / отм./ респ. на спора по чл. 443 и сл. ГПК /отм. / във вр. с чл. 14 ЗЛС.
Настоящият състав, след преценка на наведените доводи намира , че са налице предпоставките на законодателя и относно допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК, без да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Релевираният с изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК съществен процесуално правен въпрос касаещ възможността на решаващия съд да преквалифицира заявения иск по начин различен от посоченото от страната правно основание ,при наведените твърдения в исковата молба и формулирания петитум, не може да се приеме , че е разрешен в противоречие с установената в тази насока съдебна практика. Доктрината, както и константната практика на съдилищата приемат , че независимо от посоченото от страната – правно основания, квалификацията на заявения иск е основно процесуално задължение на съда. Именно съдът , който разрешава конкретния спор по същество, с оглед на въведените с исковата молба твърдения и рамката на заявеното искане на търсената съдебна защита, дава квалификацията- т.е. дефинира правното основание и разрешава спора с оглед на същото. Т.е. трайно установената съдебна практика вменява на решаващия съд задължението да даде квалификацията на реализираната защита поради което действията на съда, по решението на въззивния съд , което се обжалва, не са в разрез с практиката и не могат да обусловят наличие на основание по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.доколкото по същество , в конкретния случай съдът е допуснал неправилно интерпретиране на фактите и подвеждането им до неточната правна норма , то това касае основателността на релевирано нарушение , но по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Релевираният материално правен въпрос – касаещ разрешаването на спора за приложимостта на процедура по международен договор, подписан от Република България –а именно Консулска конвенция между Н от 1975 година при установяване на твърденията на страната-молител за правопораждащи факти , безспорно не е бил на вниманието на касационния съд и по разрешените спорове по чл. 14 ЗЛС няма трайно утвърдена практика за приложимост на международни договори в процеса на доказване на правнорелевантните факти. Това обстоятелство налага уеднаквяване на съдебната практика за точното приложение на закона в тази насока и би било от значение за развитието на правото, поради което касационното обжалване по жалбата на Т. Т. следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на закона при допускане на касационно обжалване касаторът дължи пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК,която в с оглед характера на неотценяемия иск следва да бъде в размер на сумата 40 лв..
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно по касационната жалба вх. Nо 639/26.05.2008 година на Т. С. Т. срещу въззивно Решение Nо 82 от 23.04.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 80/2008 година на Окръжен съд гр. В., с което е потвърдено Решение Nо 800 от 20.11.2007 година по гр.д. Nо 1798/2007 година на Видинския районен съд по отхвърления иск по чл. 436 ГПК/ отм./.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание …………………………………………., за която дата да се призоват страните
УКАЗВА на жалбоподателката Т. С. Т. се укаже , че следва да внесе дължимата пропорционална държавна такса за разглеждане на делото по същество по сметка на ВКС в размер на сумата 40 лв. / четиридесет лв./, което да и се съобщи с призовка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: