O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
София, 22.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 445 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 372/21.01.2009 година на Е. И. Х.,Светослав Г. С. и Е. Д. Н. , заявена чрез адв. Р срещу Решение Nо 345 от 28.11. 2008 година по гр.възз.д.Nо 648/ 2008 година на Пернишкия окръжен съд по уважените по отношение на касаторите-ответници отрицателни установителни искове по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ на „С”ООД гр. П..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно,несправедливо и недопустимо, постановено в нарушение на материалния закон /ЗВСОНИ/ и съществени процесуални правила, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т. 3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК се обосновава с противоречие на въззивното решение по въпроса за недопустимостта да се отрече право на собственост , признато по ЗВСОНИ като възстановено по силата на закона /ex lege/ в рамите на проведен косвен контрол за законосъобразност на Решение на Областния Управител по чл.5 ЗОСОИ. Поддържа се , че са налице предпоставките на закона за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , обусловена от необходимоста ВКС да се произнесе в какви рамки може да бъде осъществен от решаващия съд косвения контрол за законосъобразност на административните актове.
В срока по чл.287 ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация „С„ООД гр. П., с който се поддържа , че липсват основания за допустимост на касационното обжалване, тъй като повдигнатите въпроси не кореспондират с предмета на спора.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационните жалби са процесуално допустими от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.
С обжалваното решение,окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 345 от 28.11.2008 година на Пернишкия районен съд по гр.д. Nо 648/2008 година по уважените отрицателни установителни искове на „С” ООД Перник срещу Е. И. Х.,Светослав Г. С. и Е. Д. Н. , с който е прието за установено, че пследните не са собственици на 35 % идеални части от имот Nо 1553 в кв. 25 по плана на гр. П. от 1962 година, а по действащия РП- на парцел ****span>I в кв. 21 , целият от 456 кв.м.
За да уважи отрицателните установтелни искове и приеме , че ответниците Е. И. Х.,Светослав Г. С. и Е. Д. Н. не са собственици на процесните 35 % идеални части от имот Nо 1553 в кв. 25 по плана на гр. П. от 1962 година, а по действащия РП- на парцел ****span>I в кв. 21 , целият от 456 кв.м., решаващите мотив на съда са в насока , че за да бъде реализирана реституцията по право по ЗВСОНИ, то е необходимо имотът да съществува реално във вида, в който е отчужден или да може да бъде обособен като самостоятелен обект на правото на собственост и след като такава възможност няма , то и правото на собственост не е съществува в патримониума на ответниците, а по отношение на частта от имота , която е отчуждена по ЗПИНМ за мероприятие на общината , реда за реституция е отмяна на отчуждаването.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 3 ГПК.
Не е налице релевираното основание по т.1 на чл. 280 ал.1 ГПК. Въпросът за предпоставките при които настъпва вещно-правния ефект на реституцията по ЗВСОНИ има трайно установена съдебна практика, обобщена с ТР ОСГК на ВКС 1/1995 година и отчасти с ТР ВКС ОСГК 6/2006 година. След като един отчужден недвижим имот/ в случая по ЗОЕГПНС/, попадащ в приложното поле на реституцията по ЗВСОНИ не съществува реално във вида, в който е отчужден или да може да бъде обособен като самостоятелен обект на правото на собственост, не може да се признае за настъпил вещно-правният реституционен ефект. Решението на въззивния съд е прието при спазване на трайно установената от съдилищата практика по приложение на чл. 2 ал.3 ЗВСОНИ.
Не е налице и релевираното основание за допустимост на обжалването от ВКС по т.3 на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като по въпроса за рамката на косвен контрол за законосъобразност на гражданския съд по отношение на административни актове, създаващи права за някоя от страните по делото, е налице трайно установена практика , обобщена в т. 4 на ТР ВКС ОСГК 6/2006 година не е налице празнота или недостатъчно ясна съдебна практика/ а и не се сочи изобщо такава/, която да обоснове като предпоставка ново разрешение за уеднаквяване на практиката по приложението на материалния закон. От гледна точка на предмета на спора следва да се отбележи, че съдът не е постановил обжалваното решение на базата на проведен косвен контрол , тъй като е отчетено че Решене Nо 350/09.11.1998 година на Областния Управител на област Перник , в частта относно признатата собственост на 35 % от дворно място има само констативен характер.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 372/21.01.2009 година на Е. И. Х.,Светослав Г. С. и Е. Д. Н. , заявена чрез адв. Р срещу Решение Nо 345 от 28.11. 2008 година по гр.възз.д.Nо 648/ 2008 година на Пернишкия окръжен съд по уважените по отношение на касаторите-ответници отрицателни установителни искове по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ на „С”ООД гр. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :