O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1126
София, 11.12.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1054 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГП. .
Образувано по касационната жалба вх. Nо 15109/23.12.2008 година от ЕТ Н. Щ. Л., действащ с фирма „Н” гр. С. и Ж. Н. Л. от гр. С., чрез адв. Д от АК- Хасково срещу въззивно Решение Nо 347 от 21.11.2008 година по гр. в..д. Nо 63/08 година на Хасковския окръжен съд, с което е уважен заявения от П. „М„ гр. С. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е нищожно, поради липса на мотиви , респ. неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон по преценка на доказателствата по делото относно валидността на съставения акт за общинска собственост на процесните помещения, относно установяване правото на собственост на кооперацията, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 1 и т. 3 ГПК.
С изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГП. , допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГП. се мотивира с тезата , че по въпросите за валидността на приватизационен договор за обект, собственост на общината, за правомощията на Кмета като орган по чл. 3 от ЗППОДОП /отм./ и легитимацията на приобретателя по този договор като собственик и по въпроса за задължителността на дадени в насока приложение на материалния закон, указания на ВКС с преходно отменително решение, с обжалваното решение е налице произнасяне в смисъл, противоречащ на практиката на ВС и ВКС : а именно на ТР Nо 88/1954 година на ОСГК на ВС, Решение Nо 804/1967 година на ВС-I отд.,Решение Nо 1249/1992 година на ВС- IV отд. по гр.д. Nо 982/1992 година, Решение Nо 1957/1995 година по гр.д. Nо 2423 /1993 година на ВС, Решение Nо 350/14.12.2006 година по гр.д. Nо 14/2006 г. на Великотърновския апелативен съд и Решение Nо 1016 / 18.01.2008 година по гр.д. Nо 568/2006 година на ВКС, с което е отменено настоящото дело.
По делото е подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГП. от ответника по касация- ПК”М” с което се оспорва допустимостта на касационното обжалване поради липсата на конкретно формулирани основание ,както и основателността на самата касационна жалба, поддържайки, че съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, съобразявайки указанията на ВКС.
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия , след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГП. , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГП. , така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес , според данните за данъчната оценка на процесния недвижим имот от 5 694 000лв./ към 1998 година /.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба по жалбата на от ЕТ Н. Щ. Л. с фирма „Н” гр. С. и Ж. Н. Л. от гр. С. и на е отменил частично решението на Харманлийския районен съд от 6.07.2001 година, постановено по гр.д. Nо 70/99 година/ преобразувано гр.д. Nо 63/1998 година и присъединено по реда на чл. 123 ГП. /отм./ гр.д. Nо 219/1998 година на същия съд / и е постановил ново решение , с което е осъдил от ЕТ Н. Щ. Л., действащ с фирма „Н” гр. С. и Ж. Н. Л. от гр. С., да предадат на основание чл. 108 ЗС на ПК”М” С. владението на собствените им помещения , подробно описани и индивидуализирани, като е оставил в сила решението на първата инстанция в частта , с която са отхвърлени обективно съединените претенции на от ЕТ Н. Щ. Л., действащ с фирма „Н” гр. С. и Ж. Н. Л. от гр. С. по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД .
Прието е , че П. ”М„- гр. С. е доказала , че е собственик на помещенията , предмет на уважения ревандикационен иск, както и че ответниците физически лица – ЕТ Н. Щ. Л., действащ с фирма „Н” гр. С. и Ж. Н. Л. от гр. С. се намират в тези помещения без правно основание , тъй като 1./ О. С. страна –продавач по приватизационен договор от 4.12.1996 година сключен на основание чл. 35 ЗОППДОП/ отм./, легитимиращ ги като приобретатели не е могъл да породи вещно-правен ефект , защото процесните помещения не са били общинска собственост, и 2./ защото самият приватизационен договор е нищожен , като сключен в нарушение на закона , от нелегитимиран орган.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК.
Поставеният материално правен въпрос за валидността на приватизационен договор за обект, собственост на общината, за правомощията на Кмета като орган по чл. 3 от ЗППОДОП /отм./ и легитимацията на приобретателя по този договор като собственик не е разрешен в противоречие с цитираното ТР Nо 88/1954 година на ОСГК на ВС, касаещо приложението на ЗНО/отм./, нито в Решение Nо 804/1967 година на ВС-I отд. , с което е разрешена хипотеза на отхвърлен ревандикационен иск поради неустановена пълна собственост в рамките на приложението на § 52 ал. 2 ППЗПИНМ/ отм./, нито с Решение Nо 1249/1992 година на ВС- IV отд. по гр.д. Nо 982/1992 година, касаещо обективнотото съединяване на иска по чл. 108 ЗС и иска по чл. 32 ал.1 т.2 ЗТСУ/отм./, нито с Решение Nо 1957/1995 година по гр.д. Nо 2423/1993 година на ВС, постановено по исковете по 108 ЗС и чл. 33 ал.2 ЗТСУ/ отм./ и касаещо основно въпроса за очертаване обекта на правото на собственост когато кадастрална единица е трансформирана в парцел ****т дворищната регулация.
Решение Nо 350/14.12.2006 година по гр.д. Nо 14/2006 г. на Великотърновския апелативен съд, съдщо не соч1и противоречива практика на съдилищата по посочения въпрос , тъй като съдът се е занимал обстойно с предпоставки за възстановяване правото на собственост на кооперативна организация, а не с въпроса за условията за валидност респ. нищожност на приватизационен договор , сключен на основание чл. 35 от ЗППОДОП/ отм./.
Доколкото Решение Nо 1016/18.01.2008 година по гр.д. Nо 568/2006 година на ВКС, с което е отменено въззивното решение по същото дело , при преходното разглеждане от въззивния съд ,то не може да се приеме , че е налице противоречие с новото- обжалвано решение по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК..
Не е налице противоречие между обжалваното решение и цитираната съдебна практика и по поставения процесуален въпрос- за значението на дадени указания на ВКС с преходно отменително решение по същото дело. Законът се прилага безпротиворечиво в посочения смисъл- че указанията по приложение на материалния закон са задължителни при новото разглеждане, а доколкото това правило не е спазено, то е налице нарушение на процесуалните правила за разглеждане на делото при повторното му разглеждане от въззивната инстанция, а не противоречиво приложение на закона. Основанията за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГП. не са основания за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГП. във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГП. , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 15109/23.12.2008 година от ЕТ Н. Щ. Л., действащ с фирма „Н” гр. С. и Ж. Н. Л. от гр. С., чрез адв. Д от АК- Хасково срещу въззивно Решение Nо 347 от 21.11.2008 година по гр. в..д. Nо 63/08 година на Хасковския окръжен съд, с което е уважен заявения от П. „М„ гр. С. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :