O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 07.05.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 409 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1660/23.02.2009 год. на Я. А. П. , Д. А. Т. , Х. А. Т. , С. Н. Т. и Й. Н. Т. , чрез дв. В. Д. – АК Хасково, срещу въззивно Решение Nо 389 от 19.01.2009 година, постановено по гр.възз.д.Nо 388/2008 година на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 203 от 18. 06.2008 година по гр.д.Nо 1850/2007година на Хасковския районен съд и е по отхвърления иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот с идентификационен Nо 77195.704.293 по КК на гр. Х., кадастрален район 501, м.”К”, целият с площ от 2 356 кв.м..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, жалбоподателите чрез процесуалния им представител адв. В. Д. АК-Хасково , обосновават допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поддържайки, че същественият процесуално правен въпрос за необходимостта от ново обсъждане на доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото от въззивната инстанция, разрешен в противоречие с ТР 1/2000 г. ОСГК ВКС, а допустимостта на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК със същественият материално правен въпрос за легитимацията на ищците като собственици на земеделска земя , попадаща в терен по §4 от ЗСПЗЗ, въз основа на решение на ПК по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ, издадено преди изменението на закона от 30.06.1999 г., по който въпрос са налице решения на други съдебни състави, касаещи материално правна сила същото решение на ПК за възстановяване на собствеността на наследниците на Я. Д. Т. , в смисъл, обратен на възприетото становище с обжалваното решение- Р Nо 585/11.06.2007 година на ВКС-IVотд., Определени Nо 773/2.12.2003 г. на ВКС
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв..
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Я. А. П. , Д. А. Т. , Х. А. Т. , С. Н. Т. и Й. Н. Т. ,като наследници на Я. Д. Т. /поч.1978 г/,. е оставил в сила решение на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот с идентификационен Nо 77195.704.293 по КК на гр. Х., кадастрален район 501, м.”К”, целият с площ от 2 356 кв.м..приемайки , че ищците не са доказали ,че процедурата по възстановяване собствеността на нива от 9 дка, принадлежала на техния наследодател към 19958 година – внасяне на земите в ТКЗС, е завършена при условията на чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, поради липсата на издадена скица.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК.
Решавайки спора за собственост , с оглед на избраната форма защита на правото–ревандикация по ч;л. 108 ЗС, въпросът за зачитане на решението на ПК по чл. 14 ал.1 от ЗСПЗЗ е съществен материално правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Посочените определение на ВКС и Решение на състав на ВКС,сочат че въпросът за материално правната сила на едно и същ решение на ПК, легитимиращо един и същ кръг лица е разрешен противоречиво с оглед на постановения правен резултат по обжалваното дело и е налице основанието за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Не е налице основание за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като цитираната задължителна съдебна практика касае хипотезата на разясняване от ОСГК ВКС същността на въззивното обжалване и задълженията на съда като втора инстанция по съществото на спора, а доколкото има допуснати нарушения на процесуалните правила в посочения смисъл, то това би било основание за касиране на решението на въззивния съд, само доколкото е допуснато касационното му обжалване.
При допускане на касационно обжалване , страната касатор дължи заплащането на пропорционална ДТ , на основание чл. 73 ал.2 изр. последно ГПК, която съобразно т.18 ал.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК е в размер на 175 лв., вносима по сметка на ВКС.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1660/23.02.2009 год. на Я. А. П. , Д. А. Т. , Х. А. Т. , С. Н. Т. и Й. Н. Т. , чрез адв. В. Д. – АК Хасково, срещу въззивно Решение Nо 389 от 19.01.2009 година, постановено по гр.възз.д.Nо 388/2008 година на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 203 от 18. 06.2008 година по гр.д.Nо 1850/2007година на Хасковския районен съд и е по отхвърления иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот с идентификационен Nо 77195.704.293 по КК на гр. Х., кадастрален район 501, м.”К”, целият с площ от 2 356 кв.м..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………, за която страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите да се съобщи задължението за внасяне на дължимата пропорционална ДТ от 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :