O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 16.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1278 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 852/15.07.2009 година, заявена от Ц. Х. К. , Г. И. Б. и Л. И. Б. от гр. С. чрез адв. М срещу въззивно Решение Nо 109 от 11.02.2009 година, постановено по гр.д. Nо 301/2008 година на Софийския окръжен съд.
С обжалваното решение , окръжният съд е отменил решение Nо 189 от 22.10.2007 година на Елинпелинския районен съд по гр.д. Nо 162/2006 година на УПИ- VIII-607 в кв. 63 по плана на селото с площ от 1866 кв.м. при посочените права : за Ц. Х. К., Г. И. Б. и Л. И. Б.- 2/3 идеални части и за К. Г. Т. и М. Й. Т.- обща квота от 1/3 идеална част и е постановил ново, с което уважавайки правоизклюващото възражение за придобивна давност на К. и М. Т. , е отхвърлил иска за делба.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение с което е обезсилено решението по допускане на съдебна делба , е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон,съществени нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК във връзка с уваженото възражение давностното владение.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК се подържа с тезата , че основния по делото материално-правен въпрос за възможността да се придобие на основание придобивна давност собствеността на част от съсобствен недвижим имот , получена по силата на алеаторен договор при поето задължение към един от прехвърлителите за подслон и пожизнени грижи за издръжка, за времето , когато договорът е изпълняван от всички приобретатели, е разрешен в противоречие с дадените с Решение 1747/ 13.12.1984 година по гр.д. Nо 833/1984 година , Решение Nо 1410 от 12.10.1995 година по гр.д. Nо 1603/1994 година – разпределение право на ползване на съсобствен имот- чл. 32 ЗС. Решение Nо 169/17.03.2006 година по гр.д. Nо 754/2005 година на ВКС-I отд.- за придобиване имота по давност , при нищожно правно основание за получаване на фактическата власт и Решение Nо 140/ 17.03.2006 година по гр.д. Nо 797/2007 година на ВКС- I отд.- придобиване по давност сънаследствен недвижим имот от един от сънаследниците , упражнявал фактическата власт на имота, разрешения по същия въпрос. Поддържа се, че е налице и основания за допустимост на касационното обжалване в приложното поле и на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като нуждата от произнасяне за конкретния случай се обуславя от обстоятелството, че не липсва съдебна практика по аналогичен казус, когато съсобствеността между съделителите е придобита на основание договор с продължително действие – т.е. на основание алеаторен договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение на приобретателите да издържат и гледат прехвърлителя,като му осигурят подслон и е налице изпълнение от страна на всички длъжници- съсобственици , да се приеме , че за този период от време между съсобствениците тече давност в полза на един от тях.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна, с който се сочи, че неса налице основания за допустимост на касационното обжалване , тъй като не е посочено точно и мотивирано изложение , не са посочени въпросите , няма основания покриващи критерия за селекция за допустимост, взема се и становище по съществото на основателността на касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на данните по делото за характера на заявения иск – съдебна делба на недвижим имот с данъчна оценка 3 674.90 лв., настоящият състав намира , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно минималния размера на обжалваемия интерес и констатирайки , че касационната жалба е подадена в срок , приема същата за процесуално допустима.
За да отмени решението на първата инстанция по допуснатата съдебна делба между страните по делото, на УПИ , находящ се в с. Н. хан, Софийска област , представляващ парцел ****span>VIII-607 в кв.63 по плана на селото, с площ от 1866 кв.м., незастроен, при посочените съседи , окръжният съд е приел, че не е налице съсобственост , тъй като имотът е владян само от съделителката К съпругът и М. Т. и е придобит в изключителна собственост на основание придобивна давност.
След преценка на доводите на касатора за допустимост на касационното обжалване с оглед на цитираните и представени по делото съдебни решение, като взе предвид трайно установената съдебна практика по дела при сходни хипотези, настоящият състав на ВКС счита , че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като цитираната съдебна практика, както е посочено и по-горе касае коренно различни факти и прави изводи, но е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. С разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК , се приема , че приложното поле на т.3 визира хипотези при които с произнасянето от страна на касационния съд по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос би довело до изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , като чрез преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение теза, или вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , ще се наложи нова съдебна практика , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. По повдигнатия материално-правен въпрос преформулиран по обстоятелствено и обосноваващ нуждата от произнасяне за конкретния случай се обуславя от обстоятелството, че не липсва съдебна практика по аналогичен казус, когато съсобствеността между съделителите е придобита на основание договор с продължително действие – т.е. на основание алеаторен договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение на приобретателите да издържат и гледат прехвърлителя,като му осигурят подслон и е налице изпълнение от страна на всички длъжници- съсобственици , да се приеме , че за този период от време между съсобствениците тече давност в полза на един от тях, настоящият състав няма съдебна практика и произнасянето от страна на касационната инстанция би довела именно до преодоляване на тази липса.
Съгласно изискванията на закона , при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай при данъчна оценка на делбения имот от 3764.90 лв. в размер на 75 лв. / седемдесет и пет лева/, вносима от касатора по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 852/15.07.2009 година, заявена от Ц. Х. К. , Г. И. Б. и Л. И. Б. от гр. С. чрез адв. М срещу въззивно Решение Nо 109 от 11.02.2009 година, постановено по гр.д. Nо 301/2008 година на Софийския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите Ц. Х. К. , Г. И. Б. и Л. И. Б. от гр. С., че следва да се внесе общо дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 75 /седемдесет и пет лева / по сметка на ВКС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на касаторите ,чрез процесуалния му представител адв. М се съобщи задължението за внасяне на пропорционална ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: