О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 13.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 901/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Д. С., гр. Х., срещу въззивно решение от 15.05.2009г. по гр. дело № 111/2009г. на Хасковския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация Г. Г. Я.,гр. Пловдив, не изразява становище по реда на чл. 287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 06.06.2008г. по гр.д. № 452/07г. на Хасковския районен съд в частта, с която Ф. Д. С. е осъдена да заплати на Г. Г. Я. на основание чл.286 ГПК /отм./ сумата 1653,66 лева /разликата от 4 426,66 лева и 2773 лева/, представляваща обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС за лишаване от ползване на неговата 1/3 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. Х., за периода 01.11.1999г. – 09.11.2002г. и за периода 13.10.2006г. – 09.11.2007г.,ведно със законната лихва, считано от 01.11.1999г., в частта, с която Ф. С. е осъдена да заплати на Г. Я. сумите 139 лева и 80 лева, представляващи 2/3 ид.ч. от извършените от ищеца подобрения /подробно описани/ в имота, предмет на делбата, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2007г. По реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./ въззивният съд е отхвърлил иска, предявен от Г. Я. срещу Ф. С. за заплащане 1 653,66 лева – обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 01.11.1999г. – 09.02.2002г. като погасен по давност и за периода 13.10.2006г. – 09.11.2007г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.1999г. до 09.11.2004г. като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е и исковете за заплащане на подобрения в имота на стойност 139 лева и 80 лева заедно със законната лихва, считано от 09.11.2007г. като погасени по давност. В останалата част, с която Ф. С. е осъдена да заплати на Г. Я. разликата над 1653,66 лева до 4426,66 лева обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС за лишаване ползването на неговата собствена 1/3 ид.ч. от процесния апартамент за периода 01.11.1999г. – 09.11.2002г. и за периода 13.10.2006г. – 09.11.2007г., ведно със законната лихва, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са съсобственици и съгласно влязлото в първата фаза на делбата решение за допускането и, квотите им в съсобствеността са 1/3 ид.ч. за Г. Я. и 2/3 ид.ч.за Ф. С. Последната е придобила собственически права върху 2/3 ид.ч. от апартамента през 2006г. – с нот.акт № 55/13.10.2006г. Ф. С. е живяла и ползвала целия имот за претендирания период – от 01.11.1999г. до 09.11.2007г. Въззивният съд е приел, че отношенията между страните за периода 01.11.1999г. до придобиване на собственически права от С. на 13.10.2006г. следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване по реда на чл.59 ЗЗД, а след това – за период 13.10.2006г. – 09.11.2007г. – по реда на чл.31,ал.2 ЗС. Съдът е приел за установено, че до 13.10.2006г. С. е ползвала имота и дължи да върне на Я. онова, с което се е обогатила поради лишаване на последния от ползване на имота, до размера на обедняването съобразно на правата му в съсобствеността – 1/3 ид.ч. По отношение на релевираното възражение за погасяване по давност на задължението за заплащане на обезщетението за лишаване от право на ползване въззивният съд е приел, че приложение намира петгодишният срок по чл.110 ЗЗД. Давността започва да тече от възникване на вземането. За покана за плащането му следва да се счита предявяването му в съдебно заседание във втората фаза на делбата – 09.11.2007г. Ето защо и за период 01.11.1999г. – 09.11.2002г. вземането е погасено по давност. Размерът на присъденото обезщетение съдът е обосновал с неоспорената експертиза за размера на пазарния наем за периода. По отношение на претенцията за лихва също е уважено възражението за погасителна давност за периода до 09.11.2004г. Претенцията по чл.31,ал.2 ЗС за периода 13.10.2006г. – 09.11.2007г. въззивният съд е приел за неоснователна, поради това че ищецът не е доказал наличието на писмена покана до ответницата – вече съсобственик, за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен.
Поставеният от касатора въпрос по прилагането на разпоредбата на чл.59 ЗЗД в смисъл дали поканата до длъжника е процесуална предпоставка за присъждане на обезщетение поради приложимост по аналогия разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС са обуславящи изводите на въззивния съд относно основателността на иска, но даденото разрешение в обжалваното решение не обуславя допускане на касационно обжалване. Приложените от касатора решения : Р 782/05.12.2005г. по гр.д. № 568/2005г., ВКС,І г.о. № 105/2008г. по гр.д. № 146/2008г. на АС – Варна и № 1069/28.11.2008г. по гр.д. № 2900/2007г., ВКС, ІІІ г.о. не дават противоречиво на възприетото в обжалваното решение разрешение на въпроса по приложение разпоредбата на чл.59 ЗЗД. Позоваването от касатора на разпоредбата на чл.84,ал.2 ЗЗД и доводите, че при неоснователното обогатяване писменото поискване е равнозначно на покана и едва след получаването и длъжникът изпада в забава, е неотносимо към момента на възникването на задължението, а към момента на настъпване на забавата за изпълнение. Първото решение на ВКС третира претенция по чл.31,ал.2 ЗС между съсобственици, каквато не е налице в разглеждания случай срещу Ф. С. за периода, в който не тя все още не е била съсобственик на апартамента. В решението на Варненския апелативен съд и второто решение на ВКС, ІІІ г.о. се разглежда въпросът за момента на забавата на длъжника при неизпълнение на задължение произтичащо от чл.59 ЗЗД и чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД. Посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение № 721/28.10.1992г. по гр.д. № 580/92г., ВС и ППВС № 1/1979г. също не съдържат разрешения по прилагане разпоредбата на чл.59 ЗЗД, на които да противоречи релевантен за изхода на спора въпрос, разрешен в обжалваното решение. Приетата от съда липса на основание за Ф. С. да ползва имота, в т.ч. и собствената на ищеца 1/3 ид.ч. за исковия период, е основана на събраните по делото доказателства. Решението на ВС е по спор по чл.31 ЗС, какъвто не е процесният до момента на възникване на съсобствеността, поради което и не обуславя приложимост на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Неоснователно е позоваването на противоречие с ППВС №1/79г. – т.4,т.5 и т.8, тъй като въззивният съд е обсъдил елементите на фактическия състав на чл.59 ЗЗД и е мотивирал неговата приложимост в случая в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. и цитираното постановление, за присъждане на обезщетение, изразяващо се в размера на средния пазарен наем за периода, през който собственикът е бил лишен от ползването на имота и с който ответникът, който го е ползвал без правно основание се е обогатил.
Въпросите относно вида и размера на претенцията за лихва не могат да обосноват касационно обжалване в частта по акцесорния иск, доколкото не повдигани и не са влезли като предмет в рамките на въззивното производство. Ето защо те не могат да обосноват допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Няма искане от ответната страна за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което и този въпрос не следва да се обсъжда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.05.2009г. по гр. дело № 111/2009г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.