О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 15.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1094/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. З. М., гр. С., срещу въззивно решение от 17.03.2009г. по гр. дело № 2985/2007г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за наличие основанията за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.1-3 ГПК. Твърди се, че неправилно са приложени разпоредбите на §8,ал.1 ПЗР ЗУТ, вр.§6,ал.2 ЗУТ, вр.чл.32,ал.1 ЗТСУ /отм./. В производството пред въззивната инстанция са направени възражения от несобственик. В производството по иск по чл.108 ЗС е недопустимо съдът в мотивите си да осъществява констатации във вреда на ищеца, касаещи правото му на собственост.
Ответникът по касация И. К. Г. оспорва касационната жалба и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 19.07.2007г. по гр.д. № 11028/2006г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Б. З. М. срещу С. И. Г. и И. К. Г., иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът притежава право на собственост върху 23 кв.м. с граници по букви А,В,С,D,E,F,G съгласно скица от 30.11.2006г. като реална част от УПИ ХХІV-377, кв.13, в.з. Симеоново и за осъждане на ответниците да предадат владението на процесната реална част от недвижимия имот.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищците са собственици на УПИ ХХІV-58, кв.13, в.з. Симеоново, цялото от 1680 кв.м., идентичен с УПИ-ХХV-376. Със заповед от 1989г. е одобрен ДРП, който е влязъл в сила. При неговото действие границата между парцели ХХІV-377 и ХХV-376 е била по точки АБГ по скицата на вещото лице. Със заповед от 1994г. е одобрен проект за попълване на кадастралната основа, с което се изменя границата между имотите. Административното производство по жалба на С. и И. Г. срещу заповедта е прекратено. Дворищнорегулационният план има пряко отчуждително действие и собствеността върху пространството между А е придобито по силата на регулацията в полза на Т. С. и Б. М. Не са представени доказателства обаче, че ищците са заплатили на бившите собственици обезщетението за отчуждения имот. Съгласно §8,ал.1 ПР ЗУТ след изтичане на сроковете по §6,ал.2 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти се прекратява. Собствеността върху спорното пространство вече не принадлежи на ищеца, а границата между парцелите е по точки АВГ. Отчуждителното действие е прекратено след изтичане на 6 месечния срок по пар.6,ал.2 ПЗР ЗУТ и в този срок не са уредени сметките по регулация.
Касаторите се позовават на разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1,т.2,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, но не са развили релевантни доводи в тази насока. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Не се излагат съображения за общо посочените хипотези на чл.280,ал.1,т.1-3 ГПК. Сочат се основанията на чл.281,т.3 ГПК за неправилност на решението и за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, които обаче са основания за касиране на едно допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение. При липса на ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. Касаторът трябва да изложи ясна формулировка на правния въпрос, който е разрешен в обжалваното решение и има значение за изхода на делото. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.03.2009г. по гр. дело № 2985/2007г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: