О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 22.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 80/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ж. П., гр. Б., срещу въззивно решение от 24.04.2008г. по гр. дело № 109/2008г. на Бургаския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и решението му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че приетото по делото заключение на техническата експертиза не е установило причината за наводнението и съответно виновните лица. В противоречие с практиката на ВКС е прието, че следва да отговаря лице, което няма вина.
Ответникът по касационната жалба П. Т. И. , гр. Б., не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 07.12.2007г., постановено по гр.д. № 1566/2007г. на Бургаския районен съд. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е постановено друго, с което е И. Ж. П. е осъдена да заплати на П. Т. И. 192 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от наводняване банята на ищцата и да преустанови причиняването на течове в банята на собственото жилище на П. Т. И. /подробно описано/. Въззивният съд е приел, че искът по чл.109 ЗС е основателен, тъй като ответницата препятства упражняването правата на ищците като собственик на имота чрез неотстраняване неизправностите в собствената си баня, а оттук и причиняване непрекъснати течове в жилището на ищцата. Относно причините за теча съдът е възприел заключението на техническата експертиза, според което причините за влагата и падналата мазилка се дължат на течове от ВиК инсталацията в жилището на ответницата, която е скрита. Вещото лице е изключило възможността течовете да са причинени от вертикалните щрангове – обща част, и категорично е заявило, че произтичат от ВиК инсталацията в жилището на ответницата.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата, или пък решението му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В разглеждания случай не е налице нито едно от посочените основания за допускане на касационно обжалване на решението по съществените за изхода на делото въпроси. Извършената преценка на заключението на техническата експертиза не е в противоречие с постоянната съдебна практика по прилагането на чл.157 ГПК /отм./, тъй като въззивният съд е изложил съображения по кредитиране на заключението и го е обсъдил заедно с останалите доказателства по делото. То не било и оспорено от ответницата, нито пък тя е поискала поставяне на допълнителни въпроси, релевантни към изясняване причините за теча. Приложените към изложението по чл.284, ал.3 ГПК съдебни решения не обосновават наличие на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като са неотносими към настоящия казус. Те третират въпроси на непозволеното увреждане, наемните отношения и са постановени при различна фактическа обстановка. Визираният от жалбоподателката въпрос, че претенцията срещу нея е уважена без да е виновна, не е решен в противоречие с трайната съдебна практика, нито пък е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Това е така защото е налице трайна практика на ВКС по приложение разпоредбите на чл.45 ЗЗД и на чл.109 ЗС, която е съобразена от въззивния съд, в т.ч. за елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, както и за характера на негаторния иск като средство за защита правото на собственост срещу неоснователни действия, които смущават упражняването на това право, която е съобразена от въззивния съд.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 24.04.2008г. по гр. дело № 109/2008г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба на И. Ж. П., гр. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.